Както на всяко място, където хората са събрани принудително, те се различаваха един от друг и се искаше време, докато зрънцата на отделните характери и пластовете с еднаква тежест се наместят и уравновесят. Момчетата и на Ричард, и на Айк продължаваха да призовават всеки месец Хендел и Хипократ и така отпъждаха другите, напиращи да навлязат в техните владения, и отстояваха своята обособеност, същевременно обаче бяха успели да се сприятелят не с един и двама. Не бяха побойници, използвачи и хищници, но и не ставаха лесна плячка на онези, които бяха такива. Придържаха се към простичкото, ала мъдро правило: живей и остави и другите да живеят.
Господин Закарая Партридж не виждаше причина да променя мнението си за отряда, прикрепен към неговата драга. Дните ставаха все по-дълги, работните часове се увеличаваха и той си получаваше наградата от пет лири стерлинги за всеки пълен шлеп по-често, отколкото бе мечтал. Тия момчета бяха превърнали в свой ритуал това да бъдат във форма благодарение на труда и на добрата храна.
Подобно на всички останали на тази многолюдна река — като се почне от търговците с лодките и се стигне до тъмничарите по плаващите затвори — и той бе чул, че Ботаническият залив е надвиснал над тях като буреносен облак. Това го предразполагаше да е щедър с момчетата, понеже Партридж знаеше, че ако ги изселят с корабите, едва ли ще може да се надява да му пратят отряд, който да се мери поне мъничко с този. Тютюнът „Рикетс“ беше пристигнал заедно с буренце чудно хубав ром. Затова ако Ричард и хората му поискаха да пазаруват от някоя лодка, предлагаща по-особена стока, Партридж не се възпротивяваше, стига шлепът да е натоварен с уговореното количество баластра. Гледаше прехласнат как мъжете се запасяват с дрехи от здраво сукно, със сапун, обуща, ножици, остри бръсначи и ремъци към тях, с точила, ситни гребени, катранено масло, екстракт от малц, долни гащи, дебели чорапи, мехлеми, връв, плътни чували.
— Вие не сте добре — отбеляза той веднъж. — Да не се надявате, че ще бъдете новите Ноевци?
— Нещо такова — отвърна Ричард най-сериозно. — Уместно сравнение. Съмнявам се в Ботаническия залив да кръжат търговски лодки.
Стига да научеше нещо ново, Джем Тисълтуейт веднага им го предаваше. В края на август им съобщи, че лорд Сидни е пратил официално писмо, с което е уведомил лордовете, представители на Хазната55, че седемстотин и петдесет каторжници ще бъдат прехвърлени в нова колония в Нов Южен Уелс, по всяка вероятност разположена на Ботаническия залив. Предвиждало се те да бъдат на подчинение на Кралската военна флота на негово величество и под прекия контрол на три роти морски пехотинци, които щели да носят тригодишна повинност, смятано от деня на пристигането им в Нов Южен Уелс.
— Поне едно е сигурно — рече той, — там няма да ви зарежат на произвола на съдбата. Министерството на вътрешните работи е затрупано с какви ли не списъци: на каторжници, на марки ром, на тендери за доставките. Но ще бъдат изселени само мъже — ухили се памфлетистът. — Възнамеряват да доставят жени от околните острови, общо взето, така, както Рим си е набавял жени измежду поканените на пиршествата сабиняни. Покрай това се сетих, че трябва да ти дам „Упадък и разпадане на Римската империя“ на Гибон, твърде интересна книга, ще знаеш!
— Майко мила! — възкликна Бил Уайтинг. — Дивачки за жени. Но що ли за диваци са това? Диваци има всякакви: черни, червени, жълти, красиви като Венера и грозни като самата Медуза.
През октомври обаче господин Тисълтуейт им съобщи, че дивачки няма да има.
— Парламентът не изпадна в див възторг, когато чу за похищението на сабинянките, защото всички са наясно, че диваците няма току-така да си предложат жените в дар или да ги спазарят. Реформаторите нададоха вой до небесата. И така, ще бъдат заточени и каторжнички — колко обаче, не знам. Четирийсет от моряците ще поемат заедно с жените и децата си, затова и се постигна споразумение и някои затворници да тръгнат с жените си, стига и те също да излежават присъди. Както личи, има и такива.
— В Глостър познавахме двама — уточни Ричард. — Бес Паркър и Нед Пю. Нямам представа какво е станало с тях, но знае ли човек? Току-виж са определили и тях за пътуването, стига, разбира се, още да са живи… И все пак е срамота да заточаваш хора като Нед Пю и Лизи Лок, които догодина вече ще са излежали пет от общо седемте години, на които са осъдени.
— Не храни напразни надежди за Лизи, Ричард. Доколкото разбрах, ще изселват жени само от лондонския затвор „Нюгейт“.
— Ух!
Ето как всички посрещнаха тази новина.
Седмица по-късно изворът им на познания отново беше сред тях.
