— Предложенията бяха разгледани — оповести господин Тисълтуейт на своите слушатели, — някои си тръгнаха разплакани. Господин Дънкан Камбъл отсъди, че му е предостатъчно да печели и от своите академии, затова се отказа от мисълта да прекарва заточеници и изобщо не участва в наддаването. Най-евтиното предложение — на господата Търнбъл Маколи и Т. Грегъри: седем и половина пенита на ден на човек, беше отхвърлено. Не бе прието и предложението на собствениците на кораби за извозване на роби, господата Камдън, Калвърт и Кинг. Лорд Сидни не сметна за разумно да наема за първата си експедиция дружество за превозване на роби, макар че цената беше ниска. Човекът, на когото са възложили снабдяването, е приятел на Камбъл, казва се Уилям Ричардс младши. Представя се за посредник при наемането на кораби, ала далеч не се ограничава с това. Има си, естествено, и съдружници. И доколкото надушвам, се е сработил с господин Камбъл. Уверявам ви, съдбата на морските пехотинци, които ще ви придружават, съвсем не е за завиждане — те са включени в предложената цена с горе-долу същите дажби като вашите, ако не броим това, че ще получават всекидневно ром и брашно.
— Колцина от нас ще заминат? — поинтересува се един мъж от Ланкастър.
— Ще заминат пет транспортни кораба, на които ще бъдат натоварени към петстотин и осемдесет мъже каторжници и около двеста каторжнички, както и двеста морски пехотинци заедно с четирийсет жени, съпруги на някои от тях, и децата им. Поръчани са и три кораба за превозване на хранителни продукти, а Кралската военна флота ще бъде представена от един тендер и — от военен кораб, които ще бъдат флагманските кораби на малката ви флотилия.
— А защо им викат транспортни кораби? — попита един човек от Йоркшир, казваше се Уилям Дринг. — Уж съм моряк, родом съм от Хъл, а за пръв път чувам за такива кораби.
— Те превозват хора — обясни търпеливо Ричард, като погледна Дринг в очите. — Главно войска, поела към чужди земи. Има доста такива кораби, макар и вече старички. Корабите, с които прехвърляха войски за войната в Америка, са били използвани и през Седемгодишната война. Има и транспортни кораби, които обслужват крайбрежната ивица — прекарват пехотинци и войници от единия, та чак до другия край на Англия, Шотландия и Ирландия. Но те са малки. Какви, Джем, са изискванията към корабите, участвали за поръчката?
— Единственото изискване е да могат да осъществят дълго пътуване през неизучени морета. Дочух, че във флотата са ги огледали, но доколко старателно, не знам. — Господин Тисълтуейт си пое дълбоко въздух и реши да е откровен. Защо да вдъхва на горките хорица напразни надежди? — Истината, разбира се, е, че корабовладелците не са се юрнали да си предлагат корабите. Лорд Сидни очевидно е разчитал на предложение от Източноиндийската компания, която притежава най-добрите плавателни съдове. Дори се е опитал да примами собствениците й с това, че от Ботаническия залив корабите щели да се запътят право към Уомпоа в Кате, за да натоварят чай, ала Източноиндийската компания не проявила особен интерес. Предпочитала корабите първо да се отбият в Бенгалия и чак тогава да ходят в Уомпоа, и аз не знам защо. И тъй, лорд Сидни така и не разполага с кораби, доказали, че са годни за далечни пътешествия. Няма да се учудя, ако ония от флотата са подбирали най-доброто измежду най-лошото. — Тисълтуейт огледа притеснените лица и съжали за откровеността си. — И все пак, приятели мои, не смятам, че ще вземат да ви натоварят на продънени корита, които може и да потънат. Кой корабовладелец ще си излага на излишни опасности собствеността, дори и застрахователите да са му развързали ръцете. Не, друго се опитвам да ви кажа.
Но Ричард го прекъсна.
— Знам какво се опитваш да ни кажеш, Джем. Че корабите, с които ще ни прекарват, са за роби. То оставаше да не са! Откакто ни отрязаха достъпа до Джорджия и Каролина, да не говорим пък за Вирджиния, търговията с роби позападна. Корабите, с които навремето прекарваха робите, сигурно бездействат. А вече са пригодени за превозване на хора. Пристанищата на Бристъл и Ливърпул са задръстени с десетки такива кораби, а някои от тях побират стотици роби.
— Точно така — въздъхна господин Тисълтуейт. — Ще ви качат на кораби за роби — е, онези от вас, които посочат, разбира се.
— А мълви ли се кога ще стане това? — намеси се Джо Робинсън от Хъл.
