Двете големи и едната малка лодка на „Александър“ бяха спуснати от палубата долу във водата, така че Ричард и трите групи от западните краища намериха къде да се дръпнат, за да не пречат на останалите. Първоначалното му впечатление бе, че горе цари суматоха — тук-там на гроздове се бяха струпали морски пехотинци в алени куртки, които гледаха кръвнишки, при подвижното оръдие върху перилата на квартердека стояха двама издокарани в бойни униформи флотски офицери и двама ефрейтори, по вантите се бяха покатерили моряци, които зяпаха, все едно са на мерата, където скоро ще започне борба. „Какво ли следва от тук нататък?“ — помисли Ричард. И понеже нямаше кого да попита, загледа как суматохата става още по-голяма. Много преди на палубата да са се качили всички единайсет групи, тя приличаше на същински зверилник, впечатление, засилвано от десетките кози, овце, свине, гъски и патици, които, подгонени от десетина превъзбудени псета, се стрелкаха насам-натам. Ричард усети, че някой го гледа вторачено отгоре, отметна глава и видя огромен пъстър котарак, който се беше наместил удобно върху една ниска рейка и наблюдаваше отегчено и без да мига бъркотията долу. Нямаше и един-едничък тъмничар — надзирателите вече не носеха отговорност за изселваните каторжници и си бяха останали на „Церера“.
— Войници — прошепна Били Ърл, родом от селце в Уилшир.
— Морски пехотинци — поправи го Неди Перът. — Виж, куртките им отпред са бели. Войнишките са с жълто отпред.
Най-после от квартердека с напета стъпка слезе един старши лейтенант от флотата, който се огледа с грозен блясък във воднистосините очи.
— Аз съм — викна той колкото му глас държи — старши лейтенант Джеймс Шарп от Петдесет и пета портсмутска рота! Вие, каторжници, сте подчинени на мен и на никой друг, освен на морската пехота на негово величество. Наш дълг е да ви храним и да се постараем да не пречите на никого, включително на нас. Ще изпълнявате, каквото ви казват, и няма да говорите, освен ако не ви питат нещо. — Той посочи зейналия люк при гротмачтата, откъм кърмата. — Слизайте заедно с партакешите долу, група по група. Сержант Найт и ефрейтор Фланъри ще слязат с вас и ще ви покажат кой къде да се настани, преди това обаче нека ви обясня някои неща. Ще се качвате на койките, които ви посочи сержантът, и няма да ги сменяте, понеже всеки ден ще ви броим и ще ви проверяваме по номера. Всеки разполага с по половин метър, ни повече, ни по-малко: трябва някак да сместим двеста и десет души, а мястото не е много. Ако се спречкате, бой с камшика. Ако откраднете нечия дажба, бой с камшика. Ако говорите, без да ви питат, бой с камшика. Ако искате неща, които не са ви позволени, бой с камшика. Ефрейтор Сампсън е биячът на ротата и се гордее много със своята работа. Ако ви се лежи — а вие няма какво друго да правите, освен да лежите, — не си търсете белята, за да не ви разкървавят гърба. А сега се размърдайте!
Той се завъртя на пети и с все същата напета стъпка се върна на квартердека, при оръдието.
Макар и сред затворниците да нямаше много шотландци, Ричард веднага позна по говора, че Шарп е от Шотландия — беше чувал, че повечето офицери във флотата са оттам.
Сержант Найт и ефрейтор Фланъри се скриха в люка. „Който не рискува, не печели“ — помисли си Ричард, след като видя, че никой от събратята му по участ не се и помръдва. Кимна и поведе трите си групи към тесния квадратен отвор в палубата. „Бог да ни е на помощ! Бог да ни пази!“ — замоли се той и след като връчи сандъка на Бил Уайтинг, който беше зад него, пусна двете торби в люка и се надвеси над него. Долу, на около метър и двайсет, имаше тясна дъсчена маса — Ричард приседна на крайчеца на отвора, скочи върху масата, пресегна се да вземе сандъка и изчака, докато Бил изтегли хлабавата верига и го последва. Така един по един долу се спуснаха и шестимата от групата — от масата стъпваха на пейката до нея, а оттам и долу на палубата, където на пътя им се изпречиха друга маса и няколко пейки. Всичко беше занитено за пода, понеже, докато слизаха, масата и пейката не помръднаха и на сантиметър.
— Насам! — излая сержантът.
