— Я си смъкни скапаните телеса тук, негодник с негодник! — ревна Рос. — Ела да видиш, да те вземат мътните дано!
И така, по стълбата слязоха обутите в скъпи прескъпи ботуши нозе на капитан Дънкан Синклер, който се търкулна надолу досущ капка сироп, плъзнала село гладка връв.
— Никой, драги ми майоре — изпухтя капитанът, щом криво-ляво се смъкна долу, — няма право да ми говори така! Аз съм не само капитан на кораба, но и един от неговите собственици!
— Чудо голямо! Така си дваж по-виновен, задник такъв! Хайде, огледай се, де! Погледни къде според теб трябва да живеят неизвестно колко месеца морските пехотинци на негово величество! Сврени са тук вече близо три месеца! Поболели, са се момчетата, уплашили са се до смърт, то оставаше и да не се уплашат! Кучетата им живеят по-добре, а също овцете и свинете, които държиш на кораба, та да отрупваш още повече и бездруго претрупаната си трапеза! Седи си нашият горе като някое парче, разполага и с каюта, където да спи, и с каюта, където да се мотае през деня, и с каюткомпания, до която никой не може и да припари, а двамата ми офицери са натикани в помещение, тясно като килия! И се хранят, моля ти се, заедно с редниците. Де се е чуло и видяло такова нещо, бе, Синклер! Тая работа няма да я бъде, така да знаеш, собственоръчно ще взема да те изкормя и да ти лисна тлъстите черва ей в ония размазани лайна!
Стисна ръкохватката на сабята — напълно бе способен да изпълни заканата и да превърне думите в дела.
— Хората ти са настанени тук, понеже нямам къде другаде да ги сложа — заоправдава се Синклер. — Мен ако питаш, ми заемат ценно място, понеже дружеството е сключило договори да превозва товар, по-ценен от тъпите ти крадливи келешчета, които по цял ден се наливат с ром и нямат достатъчно ум в главата, щом са се хванали във флотата, нито достатъчно пари, за да се вредят във войската! Ти, Рос, заедно с твоите пехотинци сте отрепки, най-големият боклук на света. Виж ги ти тях, да се навъртат около камбуза на моя екипаж, да ми пуснат по кораба цяла сюрия кучета, дето си нямат друга работа, ами само серат! Погледни ми ботуша! Кучешки лайна, Рос, гадни кучешки лайна. Умряха ми две кокошчици, цели четири патици и една гъска. Да не говорим пък за овчицата, дето се наложи да й тегля ножа, понеже един от скапаните ти булдози я заръфа и не искаше да я пусне! Е, първо го очистих онова гадно псе, така да знаеш, тъп сине майчин! Смотан провинциалист с провинциалист!
— Кой е провинциалист, бе, гаден синковец от Глазгоу!
Последва кратка пауза, през която двамата кавгаджии затърсиха трескаво още и още по-обидни думички, а през това време каторжниците стояха като истукани от страх да не ги забележат и да ги пратят на палубата.
— Шефовете в Адмиралтейството приеха предложението на „Уолтън“, където черно на бяло бяха посочени условията на „Александър“ — тросна се Синклер с очи, превърнали се в блеснали от гняв цепки. — Какво се нахвърляш на мен, върви да се разправяш с началниците си, Рос! Ти какво си мислиш, че ми е било много приятно, когато научих, че трябва да кача на кораба четирийсет морски пехотинци плюс двеста и десет каторжници ли? Колкото и да ми фучиш, пехотинците остават тук.
— Ще фуча, я, слонски задник такъв! Или ще преместиш момчетата горе при кърмата и ще настаниш офицерите ми както подобава, или ще пратя губернатора Филип да се разправя с адмирал лорд Хау и със сър Джон Мидълтън, да не говорим пък за лорд Сидни и за господин Пит! Имаш два изхода, Синклер. Или прехвърляш екипажа тук и настаняваш пехотинците в помещението за моряците, или изместваш със седем и половина метра по-навътре преградата на затвора откъм кърмата. Към флотилията ни се присъедини и „Принцът на Уелс“, можеш да пратиш каторжниците в повече на него. Ясно ли е, свинска зурло? — попита Рос и допря длани в бели ръкавици.
— Не, не е ясно! — изсъска през зъби Синклер, какъвто беше едър, наистина си беше грозна гледка. — Подписали сме договор „Александър“ да превозва двеста и десет каторжници, а не сто и четирийсет заедно с четирийсет пехотинци, намърдали се на мястото на седемдесет каторжници! Предприели сме тази експедиция не заради това тая сган презрени пехотинци да се поразходи и да види свят, а за да изселим на другия край на земята възможно най-много престъпници, от които да отървем Англия. Ще си спазя договора и ще натоваря всички каторжници, а ако знаеш много, ще поема цялата отговорност и ще ги охранявам с екипажа си. Всичко е ясно и просто, майор Рос. Разкарай си безценните пехотинци от „Александър“. А аз ще залостя каторжниците, няма да ги пускам да излизат и ще ги храня през решетката върху люковете, така няма да имаме нужда от охраната на пехотинците.
