— Лорд Сидни и господин Пит няма да одобрят — отрази удара Рос, който беше наясно, че това няма да стане. — И двамата са съвременно мислещи мъже и настояват каторжниците да стигнат Ботаническия залив в по-добро състояние, отколкото робите, които си доставял в Барбадос! Залостиш ли тия мъже за една година, след като пристигнете, половината ще са на оня свят, а другата половина ще стават само за лудница. — Затова — допълни той, непоклатим като скала, — няма да е никак зле през следващия месец да сковеш кабина при юта и фордек. И тогава можеш преспокойно да се преместиш една палуба по-нагоре и да си живееш в самотен разкош, а квартердека да предоставиш на моите офицери. Не забравяй, Синклер, че трябва да настаниш някъде корабния лекар, а също представителя на Военноморските сили и пълномощника на доставчика, а на всички тях по ранг им се полага да живеят в квартердека. Все ще минат и без твоето присъствие, злобар със злобарите! Колкото до екипажа, сложи го, където му е мястото — във фордека. Тогава вече моите пехотинци ще се преместят горе, в помещението, където сега се шири екипажът, а аз ще имам грижата да им осигуря камбуз и пещ, та да готвят за себе си и за каторжниците. Тогава моряците ти нека си бранят със зъби и нокти камбуза, а ти можеш да си направиш нов в кабината при кърмата, офицерите могат да използват камбуза на квартердека. Така, дебелак с дебелак, „Александър“ вече ще заприлича на истински кораб.
По време на това вдъхновено слово необузданият гняв в сивите цепки на очите бе изместен от по-естествената пресметливост.
— Да де, но ще се наложи „Уолтън“ да се изръси най-малко с хиляда лири стерлинги — рече Синклер.
Майор Рос се врътна на токове и се качи по стълбата.
— Прати сметката на Адмиралтейството — каза той и изчезна.
Капитан Дънкан Синклер погледна към стълбата и сякаш едва сега забеляза обръча смълчани мъже около себе си.
— Вземете кофа на синджир и изгребете прелялата вода — отсече той, обръщайки се към Айк Роджърс, — а после, така и така сте се хванали, вдигнете ей онзи люк и започнете да изгребвате трюмната вода откъм десния борд. Други пък да се заемат с левия. Гребете чиста морска вода и доливайте, докато трюмната стане прозрачна. Надушвам вонята чак на квартердека. — Той пак погледна стълбата. — Ти, ти и ти — рече капитанът на Тафи, Уил и Неди, които стърчаха над останалите, — подпрете ме с рамене и ме изтикайте по тая гадна стълба.
Щом тежките му стъпки горе заглъхнаха, каторжниците се запревиваха от гръмогласен смях.
— По едно време, Неди — рече през кикот Айк, — си помислих, че ще вземете да го метнете право в трюмната вода.
— Изкушавах се — призна си Неди, като бършеше очи, — но човекът все пак си е капитан, а капитанът не бива да се обижда. Виж, на майор Рос изобщо не му пука кого обижда, това поне е сигурно — изкиска се той. — Слонски задник, моля ти се! Добре го каза! Докато го вдигахме по стълбата, направо щеше да ни направи на кайма.
— Майор Рос надделя в схватката, — отбеляза замислен Арън Дейвис, — но оголи задник за ботуша на Адмиралтейството. Ако капитан Синклер му се хване на приказките и тръгне да прави кабина при кърмата и фордек, ония от Адмиралтейството ще откажат да покрият разходите и майор Рос ще се озове в небрано лозе.
— Нещо не си представям задникът на майор Рос оголен за чийто и да било ботуш — възрази с усмивка Ричард. — Бричът му ще си остане все така бял, помнете ми думите. Беше прав. „Александър“ няма как да побере толкова хора, ако не се направят кабина при кърмата и фордек. — Той изпухтя. — Кой ще хване синджира на кофата? Всъщност първо трябва да убедим лейтенант Джонстън да ни даде още кофи, нямам намерение да греба със затворническите кофи тая мръсна гадост. Бристълчани, на работа! А ти, Джими, върви да се усмихнеш на драгия лейтенант, дано изврънкаш още кофи.
Капитан Синклер наистина се запретна да прави нововъведения, но за сума, далеч по-малка от хиляда лири стерлинги. Докато каторжниците мажеха палубата с катранено масло и с вар, моряците пренасяха покрай тях товарите и така мъжете получиха представа какво, горе-долу, ще прекарва корабът. Резервните мачти бяха струпани на палубата под лодките, докато рейките, рангоутите, платната и въжетата бяха пренесени долу. Огромните бъчви за вода с вместимост седемстотин литра — най-тежките предмети на кораба, бяха наслагани по няколко накуп сред другия, по-лек товар. Моряците прехвърляха на палубата сандък след сандък осолено говеждо и свинско, чувал след чувал корав хляб, сушен грах и нахут, бъчонки с брашно, торби с ориз и какви ли не вързопи и вързопчета от грубо платно, върху което с мастило бе написано името на собственика. Имаше и денкове с дрехи, които моряците наричаха евтиниите — те явно бяха предназначени за каторжниците, след като износеха дрехите на гърбовете си.
