За такова знойно, затънтено място Тенерифе имаше отлична вода. Извираше някъде от вътрешността на острова, недалеч от градеца Лагуна, стичаше се по обичайните брястови тръби (както предположи Ричард, внасяни от Испания) и се лееше от няколкото чучура, разположени по протежение на късия каменен вълнолом. Ако някой кораб не пълнеше бъчвите си, водата се изливаше направо в соления залив. Откакто „Александър“ беше поел от Портсмут, на борда му бяха изразходвани към осемнайсет хиляди литра вода, затова и сега трябваше да напълнят двайсет и шест от бъчвите с вместимост седемстотин и двайсет литра: за всяка отиваха към два и половина часа. Ала системата бе разработена доста хитроумно и едновременно се пълнеха по шест бъчви. Испанците бяха сковали дъсчен кей на подпори, лодката с бъчвите можеше да спре така, че водата да тече във всички едновременно, без да се налага хората да я обръщат и да наместват съдините. Голямата лодка на „Александър“ превозваше по шест бъчви от всяка страна и гребците трябваше да я въртят час по час, та първо да напълнят донякъде буретата от една страна, сетне да налеят същото количество вода от другата. Инак от тежестта — пълна, всяка бъчва тежеше към половин тон — щяха да се преобърнат. Затова и се налагаше да се запретнат цели десет души, които да тикат, да дърпат, да гребат и да обръщат лодката и на всичкото отгоре да бързат, понеже Донован им бе заръчал да напълнят до здрачаване всички бъчви. На другия ден беше ред на „Скарбъро“.
Втората лодка на „Александър“ бе докарана на буксир от друг екипаж и превозваше четиринайсет бъчви. Моряците от екипажа се надяваха да се поразходят малко на брега, но получиха заповед да върнат пак на буксир първата лодка. Нямаше да се подчинят, ако въпросната заповед не бе издадена от господин Самюъл Ротън, един от помощник-капитаните на „Сириус“, дошъл лично да надзирава пълненето на водата. Беше си болнав, затова и си вършеше работата под сянката на слънчобрана от зелена коприна, който бе взел от прелестната госпожа Дебора Брукс, съпруга на главния боцман на „Сириус“ и много добра приятелка на губернатора.
— Наистина ли му е приятелка? — попита Ричард Дики Флоун, който знаеше всички клюки.
— О, да. Доста неудобно се е получило, Морган. Всички на „Сириус“ знаят, включително Брукс. Той е стар боен другар на Филип.
Беше се мръкнало отдавна, когато напълниха и последната бъчва. Десетимата каторжници трепереха от умора. Цял ден не бяха слагали и залък в уста, а Ричард както никога забрави за задръжките си: беше невъзможно да бъхтят на слънцето, макар и през повечето време забулено в мараня, без да утолят жаждата си, а единствената вода, годна за пиене, идваше от чучура, свързан с извора в Лагуна. И те пиха от нея.
Вече беше минало осем часът и докато се връщаха към „Александър“, полегнали върху бъчвите, каторжниците, които бяха останали без капчица сили, видяха как заливът оживява от цяла гмеж мънички лодки, осеяни с мигащи светлини и тръгнали да ловят нещо, което очевидно не се хващаше през деня. Пред смаяните им погледи се разкри приказна земя от подскачащи фенери, сегиз-тогиз се мярваше и златистото сияние на мрежите, в които се мяташе нещо лъскаво.
— Справихте се като истински мъже — похвали ги четвъртият помощник-капитан, когато и последният каторжник — Ричард, се покатери със сетни сили по стълбичката. — Елате с мен. — Той тръгна към камбуза на екипажа във фордека. — Идвайте, идвайте, де! Не са ви дали нищо за ядене, знам аз, а пехотинците до последния са мъртво пияни, тръгнат ли да готвят на оная никаква печка, ще вземат да подпалят целия кораб. И моряците са на същия хал, но готвачът — господин Кели, бе така добър да ви остави храна, преди да си легне, гушнал бутилката, в хамака.
Не бяха пирували така още от времето, когато преди половин година се бяха разделили с „Церера“ и с обедите, купувани от лодките край драгата: студено печено, а не варено шилешко, някаква каша от тиква и кромид лук с подправки, пресни хлебчета, намазани с масло, и всичко това, полято обилно с бира.
— Не мога да повярвам, че ям масло — рече Джими Прайс, чиято брадичка лъщеше от мазнината.
— И ние не можем да повярваме — каза сухо Донован. — Както личи, маслото за офицерите е било натоварено в неподходящи бурета. Бързо развалящите се продукти се слагат в бъчви с двойно уплътнение, но доставчиците, нали вечно цепят косъма на две, са използвали обикновени бурета. Маслото е тръгнало да се разваля и затова са почнали да го разпределят на всички във флотилията — да го изядем, преди да е гранясало. А бъчварите ще сковат нужните бурета за масло, лошото само е, че ще можем да ги напълним чак на нос Добра надежда. Преди това просто няма крави, които да дават мляко.
Заситени, каторжниците се натъркаляха по койките и спаха непробудно чак до пладне на другия ден, когато църковните камбани забиха за началото на молитвата. Малко след това пак хапнаха: козе месо, пресен царевичен хляб и суров кромид лук.
Ричард даде на Айк намазаното с масло прясно хлебче, което предната вечер беше пъхнал в пазвата си.
