Речено-сторено. Още щом Ричард отпусна глава върху гнезденцето от листа, и се унесе, свит на кравай, все едно се бранеше, както отбеляза Донован, на когото не му се спеше. Вероятно защото беше свободен гражданин и моряк, искрено влюбен в морето, възприемаше Нов Южен Уелс съвсем различно от Ричард Морган — нищо не му пречеше да си грабне шапката и да се махне оттук. Но му се искаше да поостане главно заради Ричард, чиято съдба не му беше безразлична — той държеше много на него. Беше си трагедия да се влюби в мъж, който не може да отвърне на чувствата му, но все пак не бе болка за умиране. Още преди да тръгне да обикаля моретата, Донован си беше изяснил сексуалните предпочитания и беше живял с тях в дух на оптимизъм и самодоволство — гледаше на увлеченията си през пръсти и бе готов по всяко време да си вдигне багажа и да смени кораба. Когато се беше качил на „Александър“, не бе и допускал, че Ричард Морган ще направи на пух и прах това негово самодоволство. Но какво да се прави, живот! Любовта имаше това свойство — появяваше се изневиделица, като гръм от ясно небе. Още щом бе зърнал Ричард, Донован бе прекосил окрилен палубата, сигурен, че шестото му чувство не го е подвело и че другият мъж веднага ще откликне на чувствата му. Но удари на камък. После вече беше късно да бие отбой — беше се влюбил от пръв поглед.
Тази чужда земя също сякаш го зовеше да остане. Съдбата й го привличаше. Клетите туземци — щяха да загинат и го усещаха с всяка своя клетка. Ето защо и бяха започнали да оказват съпротива. Но не бяха нито така изобретателни, нито толкова организирани, както индианците в Америка, чиито племенни връзки ги обединяваха в цели народи и които разбираха от изкуството на войната дотолкова, че според случая се съюзяваха ту с французите срещу англичаните, ту с англичаните срещу французите. Докато коренните жители тук не бяха така многобройни и сякаш постоянно воюваха помежду си, а неща като военните съюзи изобщо не им бяха в природата, твърде изтънчена и духовна според Донован. За разлика от Ричард той имаше възможност да слуша разказите на хора, общували по един или друг повод с туземците в Нов Южен Уелс. Губернаторът имаше правилно отношение към тях, но виж, морските пехотинци не го споделяха. Както и заточениците, за които местното население бе поредният враг, от когото да се страхуват и когото да мразят до смърт. Странно, каторжниците бяха по средата, наподобяваха къс желязо, сложен между чука и наковалнята. Уместно сравнение. Понякога парчето желязо се превръщаше в меч.
Донован бе възхитен от природата тук, макар че подобно на всички останали нямаше и представа тя може да бъде облагородена и да се доближи до представите на англичаните за благоденствие. Едно обаче знаеше: тук никога нямаше да има уреден селски живот, човек никога нямаше да е в състояние да обработва няколко малки нивички, да извежда добитъка си на мерата и за половин час да стига до местната кръчма. Дори и мястото да бъдеше облагородено, разстоянията пак щяха да си останат огромни, а чувството за откъснатост — вездесъщо. И кръчмата, и целият цивилизован свят винаги щяха да си бъдат много, много далече.
Но на Донован мястото му харесваше може би понеже си общуваше с птиците, а тук беше същинско царство на какви ли не птички. Те се рееха, кръжаха, извисяваха се на воля. Той кръстосваше морската шир, птиците пък — небесата. А небе като това тук нямаше никъде другаде по белия свят — безбрежно, чисто. Нощем небосводът разгръщаше безкрая на звездите, толкова близо една до друга, че образуваха светещи облачета, паяжина от студена, ала и огнена безконечност, до която човекът бе по-незначителен и от капката дъжд, паднала в океана. И на Донован му харесваше тази незначителност, тя му вдъхваше душевен мир, понеже той не искаше да бъде важен и значителен. Придобиеш ли значение, светът се превръща в играчка на Човека, в непосилна мъка. Ричард търсеше Бога в черквата, понеже беше възпитан така, докато Бог на Донован не можеше да бъде вместен в такова тясно пространство. Неговият Бог беше там горе, сред това великолепие, а звездиците бяха парата от Неговото дихание.
Както се бе свил, Ричард спа цели два часа — не се помръдна, дори не въздъхна.
— Дълго ли спах? — попита той, след като приседна и се протегна.
— Нямаш ли часовник?
— Имам, но го държа за по-сигурно в сандъка. Ще го извадя, когато си имам своя къща и кражбите попрестанат. — Погледът му беше привлечен от цяла гмеж рибки, внезапно появили се във водата — бяха на черно-бели ивички, с жълти перки.
— Така и не разбрахме какво е станало, когато лейтенант Кинг е отишъл на остров Норфолк — вие знаете ли?
Разговорите на каторжниците често се въртяха около остров Норфолк, който в техните очи се бе превърнал в място, много по-гостоприемно и плодородно, отколкото Порт Джаксън.
