— Знам само, че цели пет дена Кинг е обикалял около него, докато намери къде да хвърли котва. Нямало заливи, само лагуна с коралови рифове, в които се разбивали вълни, накрая се оказало, че единствено от там може да се стигне до сушата. На едно място рифът бил по-нисък и над него по водата минавала голяма лодка. Виж, колкото до лена, Кинг не го е открил, а боровете, дори и да стават за мачти, не можели да бъдат натоварени на кораби. Затова пък почвата била много плодородна и отдолу нямало скала. „Бдителност“ отплава, без да съобщава друго, но скоро пак ще се върне. Тогава ще ти кажа повечко. Островът бил малък, най-много четирийсет квадратни километра, и от край до край бил в гъста гора — същите тия борове. Опасявам се, Ричард, че Норфолк е точно толкова райско кътче, колкото и Порт Джаксън.
— Е, не би и могло да се очаква друго. — Ричард се поколеба, после се престраши. — Господин Донован, искам да обсъдя нещо, а вие сте единственият човек, за когото съм сигурен, че ще ми даде разумен съвет. За разлика от моите момчета нямате личен интерес.
— Казвай тогава!
— При мен има едно кречетало, взеха го да работи в държавните хранилища, та той ми каза как Фързър бил надушил, че Джоуи Лонг го бива да поправя обуща. Значи ще остана без човек, който да ми пази къщата. Помолих Фързър за едноседмична отсрочка, в градината ни тъкмо ще узреят зеленчуците, които Джоуи отгледа с толкова труд, а Фързър е разбран човек, влезе ми в положението. Та си получих едноседмичната отсрочка в замяна на това, че ако нещо от зеленчуците все пак върже, ще дам малко и на интенданта — довърши Ричард без следа от злост.
— Зеленчуците се котират точно толкова високо, колкото и рома — отбеляза сухо Донован. — Карай нататък.
— Докато лежах в Глостърската тъмница, се бях разбрал с една от затворничките — Елизабет Лок, или Лизи, аз да я пазя, а тя да ми наглежда вещите. Току-що научих, че и тя е тук. Мисля да се оженя за нея, понеже не съществува друг, по-неофициален начин да се възползвам от услугите й.
Донован се сепна.
— Бива ли да говориш така, Ричард! Не те мислех за чак толкова коравосърдечен.
— Знам, звучи коравосърдечно — съгласи се натъжен Морган, — но не виждам как другояче да изляза от затруднението. Все се надявах някое от момчетата да пожелае да се задоми — въпреки заканите на губернатора повечето се навъртат около жените, но поне засега никой не е изявил желание.
— Говориш ми за някакви си неодушевени предмети, които трябвало да се пазят и заради които си готов да се обвържеш до гроб — хубава работа! Ти, Ричард, си мъж, мъж, създаден за жени. Защо не изплюеш камъчето и не си признаеш, че просто искаш да спиш с тая Лизи Лок. Че си зажаднял за женска ласка, както почти всички останали? Ето, сам спомена, че в Глостърския затвор си я закрилял, това според мен означава и че си спал с Лизи. Сигурно пак ти се спи с нея. Смая ме хладнокръвието, с което говориш за това — уж си много благороден, а я си чуй подбудите!
— Не съм спал с нея — тросна се ядосан Ричард. — Изобщо не говоря за такива неща. Лизи ми беше като сестра, и сега я възприемам така. Страх я е до смърт да не вземе да зачене, затова и тя не ми се натискаше.
Донован се хвана за главата, облакъти се върху коленете си и погледна ужасен Ричард. „Какво му става на тоя човек — недоумяваше той. — И то само защото е изпитал насладата до дъно? Не. Умен е, знае как да постигне своето, как да бъде на точното място в точното време, как да подходи към онези, от които зависи. Не е блюдолизец като останалите, прекалено горд е, че да се унижава и да се подмазва. Пред мен стои една загадка, но все пак ми хрумна нещо.“
— Ако знаех живота ти, Ричард, сигурно щях да съм в състояние да ти помогна — рече накрая Донован. — Хайде, разказвай.
— Не мога.
— Страхуваш се, но не от любенето. А от любовта. И какво толкова страшно има в нея?
— Много ми е минало през главата — отвърна Ричард и въздъхна тежко, — не мога да го направя отново, понеже, случи ли ми се повторно, няма да го преживея. Мога да обичам Лизи като своя сестра, вас — като роден брат, но за повече от това нямам сили. Любовта, която изпитвах към жена си и децата, е бездънна и свещена.
— Но те са мъртви.
— Да.
— А ти още си млад, на ново място си, защо не започнеш всичко отначало?
— И това е възможно. Но не с Лизи Лок.
— Защо тогава ще се жениш за нея? — попита Донован с блеснали очи.
— Защото подозирам, че и нейната участ не е от най-леките, и защото я обичам като брат. Няма начин да не знаете, господин Донован, че любовта не пита — тя няма нищо общо с целесъобразността. Ако имаше, сигурно щях да предпочета да обичам Лизи Лок. Ала няма да я обикна никога. Цяла година бяхме заедно в Глостърския затвор, ако е могло нещо да стане, досега да е станало.
— И така, онова, което си намислил, не е чак толкова коравосърдечно. Прав си. Любовта не пита и няма нищо общо с целесъобразността.
