Всички се поободриха, макар че всъщност не бяха изживели истинска зима и времето не се беше затоплило кой знае колко. Но овцете и козите раждаха агнета и шилета, кокошките мътеха яйца. Е, никой нямаше право да докосва и с пръст животинките, въпреки това те вещаеха по-добри времена в някакво необозримо бъдеще — ако изобщо някой щеше да доживее да го види. Дажбите си останаха все така оскъдни.
Лизи поиска и получи още семена и с подновен плам се запретна да ги сади. Съжаляваше само, че няма откъде да вземе грудка картоф. И все пак, ако морковите и ряпата дадяха плод, каторжниците щяха да разполагат с храна, която да засища поне малко. Зелените зеленчуци предпазваха от скорбут, ала не пълнеха стомаха.
Губернаторът Филип бе решил да изпроводи „Сириус“ до Кейптаун, за да докара оттам храна — един Бог знаеше кога ще пристигне „Страж“, та да се уповават на него за оцеляването си. На отиване „Сириус“ щеше да се отправи на изток, към нос Хорн, а на връщане капитан Хънтър трябваше сам да реши откъде да мине, дали през залива Ван Димен или пак през нос Хорн. Заедно със „Сириус“ от Порт Джаксън щеше да потегли и „Златната дъбрава“, защото складът за алкохола бе пред завършване, но първо щеше да се отбие до остров Норфолк, за да откара първата група каторжници, които според плана на Филип да станат жители на малкото селище там и да намалят броя на обитателите на първото, доста пренаселено голямо селище.
Когато последния ден на септември майор Рос повика Ричард, той знаеше какво му предстои да чуе. Наскоро беше навършил четирийсет години и от трийсет и шестата си година неизменно беше празнувал рождените си дни на ново място — Глостърския затвор, плаващия затвор „Церера“, „Александър“ и Нов Южен Уелс. Дълбоко в себе знаеше, че и на четирийсет и първия си рожден ден ще бъде на друго място, макар и да не беше очаквал да го преместят толкова скоро. След броени седмици щеше да бъде на остров Норфолк. Нямаше нищо по-сигурно от това.
— Браво на теб, Морган — рече му заместник-губернаторът, — постигна истински чудеса с редник Станфийлд, освен това ни оставяш и двама обучени точилари на триони. Мислех да пратя на остров Норфолк Станфийлд, но той се грижи за госпожа Хармсуърт и за децата й. Длъжен съм да мисля не само за морските пехотинци на мое подчинение, но и за техните съпруги, вдовици и деца. Станфийлд ще остане тук и ще поеме поддръжката на кремъклийките. А ти ще отидеш на остров Норфолк като секач, точилар на триони и майстор оръжейник. Лейтенант Кинг е уведомил негово превъзходителство губернатора, че единственият му опитен секач се е удавил. Ти, Морган, може и да не си секач, но не се и съмнявам, че бързо ще усвоиш занаята. Такъв си си — схватлив. В една от депешите обясних на лейтенант Кинг, че ти ще бъдеш сред най-ценните придобивки на остров Норфолк. — Тънките устни се разтегнаха в кисела усмивка. — И неколцина от другите, които заминават, също ще бъдат незаменими за острова.
— Може ли да взема и жена си, драги ми господине? — попита Ричард.
— Опасявам се, че не. Няма свободни места за жени, негово превъзходителство вече ми даде списъка на каторжниците, които ще заминат. За втори секач съм предвидил Блакол от „Александър“, подозирам, че като точилар там ще ти се отвори много работа. Докато не намерим тук, в Порт Джаксън, варовик, за да строим с камък и тухли, ще използваме дървените трупи, които пристигат от острова. Тукашната дървесина не става за нищо, затова пък гредите и летвите, които „Бдителност“ докара от Норфолк, наистина нямат цена. „Бдителност“ е имал много тежко пътуване и се наложи временно да го извадим от строя, ето защо сме възложили на „Златната дъбрава“ да ви остави пътем на остров Норфолк.
— Мога ли да взема инструментите си?
Рос се засегна.
— Управата на Нов Южен Уелс, назначена от негово величество краля, няма право да ти отнеме и един-едничък пирон или чорап — натърти той сковано. — Вземи всичките си вещи, това е заповед. Съжалявам за жена ти, но не аз съм решил така. Редник Станфийлд вече се е научил да прави шкурка и пили, все ще се справи с инструментите в интендантството. Иди си събери багажа. Заминаваш утре следобед в четири часа. Чакай на източния вълнолом — и без изпращачи, чу ли?
Редник Даниъл Станфийлд се беше залисал с една кремъклийка и не вдигна очи, когато Ричард влезе в палатката.
— Господин Станфийлд! — повика го той.
Момъкът подскочи като ужилен.
— Да!
— Заминавам за остров Норфолк и ми е заповядано да си събера всички инструменти и вещи. Искрено съжалявам. Майор Рос твърди, че ще се оправиш и с инструментите в интендантството.
— Ще се справя, и още как! — отсече весело младежът. Стана и протегна ръка. — Признателен съм ти, Ричард, за щедростта и времето, което ми отдели. Ако не беше клетата госпожа Хармсуърт, на драго сърце щях да променя обстановката.
Ричард пое радушно протегнатата ръка.
— Дано се срещнем отново, Даниъл.
