— А ти как разбра?
— Жената ми каза, драги ми господине. Бет Хендерсън. Уилям Франсис я прикоткал и й рекъл да придума и мен да се включа. Тя се престорила, че ще прави, ще струва, но ще ме убеди, а после ми каза всичко от игла до конец.
Потта се стичаше в очите на Кинг, беше си голяма мъка да носиш в непоносимия пек на тия ширини униформата на флотски лейтенант, при това командващ, сиреч, обречен да не я смъква и за миг.
— Кои трима от „Златната дъбрава“ не са забъркани? — попита той с пресипнал глас.
— Католикът Джон Брайънт. Секачът Ричард Морган и онзи, слабоумният, дето живее в една колиба с него — Джоузеф Лонг — отвърна Уеб.
— Колкото до последните двама, единият не може глава да вдигне от работа, осъмва и замръква при трионите, а вторият, както сам се изрази, си е слабоумен. Ще науча всичко от католика, от Брайънт, де, той работи с бунтовниците. Оттук, Робърт, ще идеш право в колибата му и без излишен шум ще ми го доведеш. Днес е събота, селището е, общо взето, безлюдно, ония си въобразяват, че аз не забелязвам как се изнизват един по един в Артъровия дол. Помоли и господин Донован да се яви незабавно при мен.
Опреше ли ножът до кокала, лейтенант разгръщаше докрай дарбите си в целия им блясък — потуши бунта още преди водачите му да са разбрали, че са разкрити.
Въоръжени с ръждясалите кремъклийки, морските пехотинци задържаха опасните размирници: Уилям Франсис, Самюъл Пикет, Джошуа Пек, Томас Уотсън, Ленард Дайър, Джеймс Дейвис, Ноа Мортимър и Чарлс Маклелън. След обстойния разпит се установи и кои са истинските злодеи в дъното на тези пъклени кроежи — кажи-речи, всички каторжници на острова бяха изявили желание да се присъединят към преврата, стига той да успее, истинските подстрекатели обаче се брояха на пръсти. Франсис и Пикет бяха оковани в двойни вериги и бяха залостени в хранилището с най-дебели стени, на Уотсън и Мортимър пък сложиха окови само на краката и ги пуснаха до понеделник, когато щеше да бъде проведено разследване и цялата истина щеше да излезе на бял свят.
Наредиха на притеснения Ричард Морган да иде незабавно в залива Бол и да доведе тримата там при останалите в Сидни, а през това време Кинг събра шепата свободни граждани и пехотинци в края на плажа, където се намираше къщата му, а на каторжниците заповяда под страх от разстрел да стоят в колибите и да не мърдат оттам.
— За капак — оплака се възмутен Кинг на Донован — ефрейтор Гауън спипал Томпсън да краде от царевицата в дола! От това, а и от разказа на Робърт и Брайънт стигам до извода, че типове като Томсън са си правели сметката, че Франсис ще превземе острова още преди да съм наредил да им ударят няколко камшика за кражба. Да, ама сметките им излязоха криви.
— Трябвало е да изчакат, докато „Бдителност“ се появи на хоризонта и цялото ни внимание се насочи към кораба — отбеляза замислен Стивън, но тактично премълча, че заговорът е напреднал толкова във времето не за друго, а заради поведението на Кинг спрямо Мери Гамбъл. — Ами жените?
Кинг сви рамене.
— Жените са си жени. Те нямат нищо общо с тая работа, не ми създават ядове.
— Кого ще накажеш?
— Възможно най-малко хора — отвърна разтревожен Кинг. — Инак съвсем ще изпусна остров Норфолк, сигурно го разбираш и ти, Донован. Надали имаме и един мускет, който да стреля, пък и те са много повече от нас. Но са си като овцете, нуждаят се от тартори. В това е и нашето спасение — да не наказвам овцете. Ще се наложи да почакам, докато пристигне „Бдителност“, после ще пратя по него вест в Порт Джаксън и ще чакам корабът пак да се върне — чак тогава ще бъда в състояние да експедирам подстрекателите в Порт Джаксън, за да ги изправят там пред съд.
— Защо ли ми се струва — попита някак замечтано Стивън, — че няма да решиш трудностите на остров Норфолк, като изселиш размирниците в Порт Джаксън — губернаторът да се разправя с тях?
В очите на Кинг проблеснаха гневни пламъчета.
— Защото — тросна се той смръщен — знам прекрасно, че ми пратиха почти всички, пристигнали със „Златната дъбрава“, колкото да се отърват от тях в Порт Джаксън. Негово превъзходителство губернаторът няма да си умре от щастие, че му ги връщам, и то като бунтовници. Ще му се наложи да ги обеси, а той не е от хората, които обичат да качват на бесилото. Ако все пак няма друг изход, ще предпочете престъплението да е извършено пред очите на ония около него, а не на хиляди километри, на място, което той обича да дава като пример за безспорен успех. А остров Норфолк е прекалено откъснат, за да преуспее при система, където истинската власт се упражнява от хора, които не са тук и се намират на две хиляди километра. Управата на Норфолк трябва да има властта да взима решения по въпросите, засягащи острова. А аз съм с вързани ръце. Принуден съм да чакам с месеци, а после надали ще получа отговори, които да облекчат съдбата на остров Норфолк.
