Все така заседнал на скалите, „Сириус“ продължаваше ту да вирва кърмата над водата, ту пак да я навежда и малко по малко от кораба беше свалено всичко, което можеше да се спаси, като се почне от малките топове и се стигне до последния от многото сандъци с пирони, които негово превъзходителство губернаторът беше пратил от своето селище, вече изграждано само от тухла и камък, на селището на острова, изцяло дървено. Най-тежко бе понесена загубата на късовете желязо, които „Сириус“ беше докарал за ковачницата на Норфолк и които все още си лежаха долу в отсеците. Беше твърде опасно да ги вадят. Почти всичките платна на кораба бяха изхвърлени на брега заедно със заплетените в тях въжета и мачти, от лодките, съсипани при сеченето на рейките, беше оцелял само скутерът заедно с греблата.
Сред последните вещи, стоварени от кораба, имаше няколко сандъка тютюн и още няколко — с долнопробен бристълски сапун. Макар че сапунът беше складиран в държавното хранилище, та после да бъде разпределен между хората, тютюнът така и не видя лула — за ужас на моряците, които държаха на хубавия тютюн едва ли не колкото и на чашата коняк. Джордж Гест и Хенри Хатауей, и двамата селски момчета, отидоха при майор Рос и го уведомиха, че глостърчанки се преборвали с плужеците, гъсениците и другите вредни твари по нивите, като задигали от тютюна на мъжете си. Запарвали листата с вряла вода, сетне разтваряли в получената отвара и малко сапун и поръсвали с нея растенията. Още първият дъжд я отмивал, но докато той паднел, вредителите хич и не посягали на зеленинката с отвратителен вкус.
От този миг нататък на всички беше забранено да изхвърлят и капчица сапунена вода. Няколко жени бяха натоварени да запарват тютюна, който, както разбраха от опит, можеше да бъде използван по няколко пъти, без да губи от силата си. А колкото до сапуна, той можеше да се направи така, както го правеха по бедните селски къщи от единия, та чак до другия край на Британските острови — от лой и пепелява вода. Какво друго беше лойта, ако не свинска сланина, каквато в селището се намираше в огромни количества. Пепелява вода също се набавяше лесно: подпалваш излишните листа на картофите, морковите, ряпата и цвеклото, изгаряш ги хубавичко, кипваш известно време пепелта, прецеждаш я — и готово! Течността, която останеше, беше и пепелява вода. Нямаше много лейки, но една жена, въоръжена с кофа тютюнева отвара и калаено канче с дупчици по дъното, поливаше с голям успех растенията, дори царевицата. За да са готови за следващото нашествие на гъсениците, прибраха отровата в празни бъчонки от ром.
Командващият нямаше равен в такива практически дела. В изобретателността си бе минал през производството на сол, на наденици и на отрова за гъсеници и беше стигнал до извода, че вместо да заравят в пръстта стърготините от трионите, преспокойно могат да ги използват, за да опушват месо. И наистина, защо да не опушват месото, което не става за осоляване, включително рибата! Макар и да разполагаше с многобройна работна сила, Рос бе твърд в решимостта си никой да не бездейства. Първата стъпка беше да произвеждат възможно най-много храна, втората бе майорът да накара възможно най-много от подопечните си сами да си изкарват прехраната, вместо да чакат на държавата. Тази втора стъпка всъщност си беше и единственото основание да се предприеме целият този експеримент с Ботаническия залив. Какъв смисъл имаше държавата да откарва чак на другия край на света хиляди каторжници и надзиратели, ако ще продължава да ги хрантути до безкрайност?
„Бдителност“ беше отплавал само преди половин месец, за да съобщи на негово превъзходителство губернатора ужасната вест за „Сириус“, когато птиците долетяха на Пит, тристаметров баир в северозападния край на острова. Бяха достатъчни само няколко дни, та да се потвърдят думите на Кинг за едрите буревестници — те по цял ден ловяха риба, надвечер се прибираха по гнездата и притежаваха толкова мъничко ум и толкова голямо невежество за нрава на човеците, че съвсем безропотно, без дори да се опитват да се съпротивляват, се оставяха да бъдат хванати.
Откъм страната на новия път за Водопада изсякоха през лианите (с такива дебели стволове, че започнаха да им викат Самсоновите жили) просеки нагоре по склоновете на планината и още по светло първия ден ловците на птици взеха да дебнат, въоръжени с чували. Дажбите осолено месо бяха орязани до кило и половина седмично, количествата хляб, ориз, грах и овесени ядки бяха намалени наполовина. Птиците на хълма Пит трябваше да запълнят дажбите.
