— Какво му е неудобното, ще ти отговоря, разбира се. На един моряк му е много трудно да не се подчинява на капитана си, освен ако по душа не си е бунтар, а Джони не е такъв. За него Хънтър въплъщава Кралската флота и му е нещо като бог.
— Понеже стана дума за Кралската флота, подочух, че лейтенант Уилям Брадли се е изнесъл от офицерските бараки и се е преместил да живее на пътя за залива Бол.
— Разбрал си, че се е изнесъл, заради дървения материал, който бичите за новата му къща. Да, махна се от бараките, но никой не съжалява особено. Брадли си е странна птица, говори си сам, затова и не му трябва компания. Доколкото разбрах, майорът го е пратил да огледа вътрешността на острова и да се заеме със земеразделянето. А това си е кръвна обида за Хънтър, който е твърдо убеден, че никой от флотата, независимо от чина, не бива да се унижава и да работи на сушата.
След като загуби най-позорно шахматната партия, Ричард стана да запали от огъня на Стивън борината.
— Искам реванш, но ако не си тръгна още сега, ще наруша вечерния час. Ще дойдеш ли утре с мен в планината — да наловим още птици?
— На драго сърце. Изядохме рибата до шушка.
Стивън му махна и се върна в къщата, опитвайки се да си представи изражението върху лицето му. Платното на „Сириус“ вече бе освободено от задължението да предпазва бездомните от стихиите и бе поделено между свободните граждани, за да си ушият от него сламеници и хамаци — благодарение на реколтата пшеница, отгледана от Кинг, а също на това, че в селището нямаше коне и едър рогат добитък, слама имаше колкото щеш. Стивън, за когото се смяташе, че е намерил платното, получи от него колкото поиска, така че беше взел достатъчно и за себе си, и за Ричард. То бе престояло доста дълго в морето, после го изпраха няколко пъти със сапун, та да омекне, и го разкроиха на чаршафи и на работни панталони. Жените, които знаеха да шият, бяха впрегнати в направата на панталони за моряците и пехотинците, които в замяна на новия чифт бяха задължени да преотстъпят стария на някой каторжник. Чак когато платното на „Сириус“ бе освободено за други нужди, всички си дадоха сметка колко огромно е то.
— Не знам как да ти се отплатя за платното — каза Ричард, когато по залез-слънце на другия ден срещна Стивън на пътя за Водопада. — Одеялата се износват за нищо време, ако застилаш с тях леглото. А платното ще издържи години наред.
— Дано.
Поеха по най-далечната пътека, по която минаваха малцина, понеже тя бе и най-дългата, и уловиха пет-шест птици горе на билото, където пернатите все така гнездяха на безбройни рояци. Беше достатъчно да се пресегнеш и да ги вземеш, после да им прекършиш с едно-единствено бързо движение гръкляна и да ги пъхнеш в торбата. Сега буревестниците мътеха, макар че количеството хванати птици не намаляваше. Според сметките на Кларк те възлизаха на хиляди, при това в тази бройка влизаха само онези, които хората бяха предали в държавното хранилище, плюс хванатите от самия Кларк и от колегите му — другите офицери.
На връщане Ричард и Стивън излязоха на голямо сечище с площ няколко декара, навръх плоското било на хълмовете, откъдето някои потоци се стичаха на север, към Залива на Водопада, други на изток — към залива Бол, и на юг, към мочурището или, както бяха започнали да го наричат, Филиморовия поток, при скалите за най-далечния плаж. От тук, от сечището — какво ли всъщност целеше Рос? — се откриваше гледка на север към планината.
Беше ясно, вече се беше смрачило, ярките звезди бяха толкова нагъсто, та човек си мислеше, че зад тъмата на небосвода има някакъв плътен, озарен от бяла светлина пласт, а Бог е надупчил небето, та сиянието на тая сребърна твърд да достигне и до земята. Там, където грамадата на планината би трябвало да е надвиснала като черна сянка, в мрака проблясваха сякаш реки от стрелкащи се светулки, мърдащи, гънещи се потоци от светлина: факлите на стотиците мъже, слизащи от склоновете.
— Красота! — въздъхна изумен Ричард.
— Как изобщо е възможно да ти втръсне това място?
Останаха да се любуват на гледката, докато светлинките се скриха, сетне продължиха да слизат сред борините, сред десетки задъхани ненаситни ловци, понесли на рамо препълнените чували.
Дойде и зимата — по-суха и студена, отколкото предната година; бяха засели с пшеница и царевица много повече ниви, а не само четирийсет и четирите декара на Кинг, но реколтата не вървеше добре до онзи дългоочакван ден, когато заваля като из ведро, а на другата заран пекна слънце и целият дол и склоновете с тяхната червеникава почва не се покриха със златнозелена тревица.
