Майорът кимна доволен и тръгна да провери докъде са стигнали с хромелите. Щом приберяха пшеницата, нямаше да успеят да я смелят на ръка. Затова и трябваше да завъртят хромелите, задвижвани с единствената налична работна сила — хората. Тъкмо Рос щеше да наказва провинилите се с работа на хромелите, а не с камшици, от които се възползваше, но дълбоко в себе си не одобряваше не толкова от нравствени подбуди, колкото заради това, че камшикът, прилагаш ли го в големи дози, понякога осакатява до гроб жертвите. Майорът предпочиташе да наказва някого, като го привързва с оковите към хромела, за да го върти седмица или месец така, както морякът върти кабестана — такава работа може и да е много уморителна, но не може да те осакати.
Пътищата до залива Бол и до Водопада вече бяха проправени. В началото на юни се заеха да прокарват път и на запад, към Ансъновия залив, и се натъкнаха на прекрасна изненада: някъде по средата между селището Сидни и Ансъновия залив откриха четиристотин и петдесет декара полегати възвишения и долчинки, където изобщо не растяха борове — защо, така и никой не разбра. Майор Рос изтълкува това като дар свише, като манната от птици от баира Пит и начаса реши да направи там ново селище. На сечището, разчистено по средата на пътя за Водопада, смяташе да изсели моряците от „Сириус“, а колкото до Филипбърг в края на пътя за Водопада, жителите му и досега се опитваха да изтъкат от лена платно.
Мястото по посока на Ансъновия залив бе наречено в чест на нейно величество кралица Шарлот „Шарлотина нива“. Защо ли Ричард не се изненада, когато тъкмо лейтенант Кларк беше пратен да я усвоява? Придружаван единствено от редници Станфийлд, Хейс и Джеймс Редман. Беше сигурен, че спиртоварната ще се намира на някое прикътано местенце между Сидни и Шарлотина нива.
Така се и оказа. Не след дълго му наредиха да тръгне в тази посока и да намери място, подходящо за нова яма за бичене на дърва, която да захранва Шарлотина нива. Местността беше чудно хубава, незалесената земя беше покрита с гъсто пълзящо растение, което се изкореняваше лесно, и се разбра, че с него, както и с един бодлив храст може да се прави нещо като стобор, който да спира свинете, колкото и изобретателни и напористи да са те.
Майор Рос беше избрал за спиртоварната място встрани от пътя за Ансъновия залив, доста преди Шарлотина нива; точно под билото извираше поток, който заедно с другите ручейчета се стичаше надолу, за да се съедини с барата, вливаща се в залива Сидни недалеч от нос Рос в западния му край. Срещу допълнително заплащане тримата моряци и тримата пехотинци на драго сърце се запретнаха да разчистват полянка, на която да вдигнат малка дъсчена постройка и да наредят на купчина цепеници бял дъб — същото местно дърво, с което кладяха и пещта в помещението за опушване на месо, и варницата, понеже изгаряше до последната треска и ставаше на пепел. От Сидни каторжниците пренесоха каменни късове, които уж по-късно щели да трябват за селището на Шарлотина нива, но които всъщност бяха за пещта на спиртоварната. Ричард и неговите шестима подчинени изчакаха да се мръкне и чак тогава качиха камъните от пътя до спиртоварната. Трябваше да вдигнат и навес. Рос достави медни котли, няколко канелки, медни тръби, както и бурета, измайсторени от срязани наполовина големи бъчви. Ричард сам се зае да сглобява казана за варене на спирт. За негова изненада тайната за спиртоварната беше опазена, а отрязаната захарна тръстика и няколко царевични мамула просто изчезнаха сякаш вдън земя колкото да се озоват в пресите и ръчните й хромели.
След един месец Ричард вече бе сварил първия ром. Заместник-губернаторът отпи предпазливо, свъси се, пак отпи, сетне гаврътна на един дъх стоте грама — ромът му хареса.
— На вкус е ужасен, Морган, но ще свърши работа — рече с нещо като усмивка майорът. — Нищо чудно да ни спасиш от размирици и убийства. Щеше да е много по-вкусен, ако отлежи, но за това ще мислим в бъдеще. Знае ли човек? Току-виж сме почнали да снабдяваме Порт Джаксън не само с вар и дървен материал, но и с ром.
— Както наредите, уважаеми господине. А сега ще ви бъда признателен, ако разрешите да се върна при трионите — каза Ричард — спиртоварната беше отприщила у него неприятни спомени. — Трябва да се следи дали огънят не гасне, дали в казана постъпва тръстикова каша, да не говорим пък за водата, но според мен не се налага да стоя тук. Нека Станфийлд и Дръмънд се редуват на смени. Ако ви се намира дори капчица качествен ром, можем да сипем в дъбова бъчва малко от грубия дестилат и да добавим от хубавия ром, за да видим какво ще се получи.
