По официалните сметки буревестниците, хванати на хълма Пит, скочиха на сто и седемдесет хиляди — на човек през последните сто дни се падаха средно по триста и четирийсет птици. На острова още имаше военно положение; майор Рос махна от дажбите на всички осоленото месо, понеже си даваше сметка, че веднага щом новоизлюпените птици се научат да летят, хилядите буревестници ще се изнесат от планината. Джим Ричардсън, който, преди да си счупи крака, беше работил като секач при Ричард, сега налагаше честичко с камшиците нарушителите на военното положение. Осакатеният крайник не му пречеше ни най-малко да млати с камшика, странно занятие, което му допадаше. Не се притесняваше особено, че го ненавиждат почти всички, и свободни граждани, и каторжници.
Случваше се и да обесят някого. Но не от каторжниците, а от моряците. Слугите на капитан Хънтър, подпомагани от адютанта на Рос — Ескот, тиха вода, и той моряк от „Сириус“, задигнаха оскъдните запаси от ром на майора, почерпиха се, а останалото спазариха. Нали съвместяваше ролите на съдия, съдебен заседател и екзекутор, заместник-губернаторът на бърза ръка обеси трима от нарушителите, сред които обаче не бяха Ескот и Елиот, най-верният човек на Хънтър. Те получиха по петстотин камшика, наказание, което, както майорът се беше заканил още в словото от началото на военното положение, им смъкна кожата от врата, та чак до глезените. Смяташе се, че сто камшика са най-многото, което човек може да издържи наведнъж, затова петстотинте камшика им бяха ударени на порции от по сто. Биячът започваше от раменете и караше бавно надолу по цялото тяло: гръб, задник, бедра и накрая прасците. Моряците взеха да шушукат за бунт, ала пред лицето на това ужасно престъпление, извършено срещу свободната общност на поклонниците на рома, капитан Хънтър така и не се реши да подкрепи делото на своите хора, макар че морските пехотинци бяха толкова вбесени, та само чакаха да разстрелят като псета тая паплач — моряците. Благодарение на редник Даниъл Станфийлд кремъклийките бяха в отлично състояние, те държаха и барута си сух — и досега в събота сутрин ходеха на стрелби, ръководени от Стивън и Ричард.
След случая с откраднатия ром майор Рос дойде у Ричард, свъсен като буреносен облак.
„Тая работа го убива — помисли Ричард, след като покани майора да седне, — откакто е пристигнал, се е състарил с десет години.“
— Господин Донован — оповести Рос — ми съобщи някои интересни неща за теб, Морган. Твърди, че си знаел да правиш ром.
— Така си е, знам, драги ми господине… стига да разполагам със съставките и оборудването. Но не мога да ви обещая, че ще е с по-добър вкус от рома в Рио де Жанейро — както са ми го описвали, де. Като всяка алкохолна напитка, и ромът трябва да отлежи в бъчвата и чак тогава да се пие, а ние не разполагаме с толкова време, стига да съм разбрал правилно накъде биете. Нашият ром ще е доста неприятен.
— В безизходица сме, не можем да избираме — отбеляза Рос, после щракна с пръсти на кучето, което дотърча презглава, за да го помилват. — Как я караш, Мактавиш?
Псето завъртя неподкастрената си опашка — беше много мило.
— Наред с всичко останало, драги ми господине, в Бристъл съм работил и в спиртоварна — обясни Ричард и метна цепеница в огъня. — Затова и разбирам по-добре от мнозина други колко черен е дяволът. Ако си свикнал всеки ден да пийваш ром или джин, ти е крив целият свят, лишат ли те от тях. Това понякога важи и за жените. Тук не са почнали досега да варят спиртни напитки само заради военното положение и защото не разполагат с оборудване. На драго сърце ще ви построя спиртоварната и ще я пусна в действие, но…
Рос доближи длани до огъня, за да се постопли, и изсумтя:
— Знам за какво намекваш. Разчуе ли се, че на острова има спиртоварна, някои ще решат, че четвъртинката ром на ден не им стига, а други ще побързат да завъртят далавери.
— Точно така, уважаеми господине.
— Захарната ти тръстика върви добре, държавната — също.
— Все си мислех, че някой ден ще опрем до нея — усмихна се Ричард.
— А ти, Морган, пийваш ли?
— Не. Имате думата ми, майор Рос.
— При мен има един офицер — лейтенант Кларк, който също е въздържател, ще му възложа да ръководи начинанието. Ще се опитам да ви осигуря още хора измежду редниците. За Станфийлд, Хейс и Джеймс Редман знам, че нито ще седнат да се напиват, нито ще продават рома, капитан Хънтър — той се свъси, но бързо се усети и продължи: — Та капитан Хънтър ми препоръча своя топчия — Дръмънд, верния му приятел Мичъл и моряка Хибс. Така имаш общо шестима души и един офицер.
— Не можем да вдигнем спиртоварната тук, в долината, уважаеми господине — натърти Ричард.
— Съгласен съм. Ти какво предлагаш?
— И аз не знам какво да предложа. Не ходя по-далеч от ямите с трионите.
— Нека го обмисля, Морган — рече Рос и без особено желание стана да си върви. — Междувременно накарай Лоръл да отреже захарната тръстика в нивата ти.
— Слушам, уважаеми господине. Но ще му обясня, че сте ми наредили да се заема с направата на захар, с която офицерите да си подслаждат чая.
