— Тук има само хамаци, пък и нищо чудно да ми дойдат гости. Готова ли си?
След като излязоха, той подаде ръка на Ричард, който я хвана: направиха столче. Кити скочи на него и обгърна с едната ръка врата на Ричард, а с другата — Стивън. Хванали в свободните си ръце борини, двамата я понесоха нагоре по дола, минаха покрай яза на Кинг и вира зад него и излязоха в края на гората, където се беше сгушила къщата на Ричард.
Огънят в огнището гореше, отстрани бяха струпани дърва. Стивън изкозирува шеговито на своя приятел, поклони се доземи на Кити и ги остави сами. Имаше да свърши някои неща вкъщи, пък и каторжниците, които наглеждаше, започваха работа призори. Всъщност не! Той си спомни, че утре е неделя.
Ричард отнесе Кити до нужника, да не би да си нарани нежните крачета по каменистата пътека, после я върна.
— Ако пак искаш да отидеш нощес, събуди ме — рече й и я сложи да си легне в пухените завивки.
— А ти къде ще спиш? — попита жената.
— На пода.
Тя понечи да каже нещо, ала сънят бе по-силен от нея и я повали — Ричард знаеше, че няма звук или движение, които да я събудят. Затова смъкна дрехите, напъха ги в кофата и ги изнесе навън, сетне отиде до вира и се изкъпа хубавичко, ако случайно по него има въшки, да паднат. Стана му студено, той се разтрепери и се върна да се постопли на огъня, сложи си чифт стари панталони, постла си платното от „Сириус“ на пода и се излегна, до немай-къде доволен. Затвори очи и на мига потъна в сън.
Събуди се призори — кукуригаше петелът на Джон Лоръл. Огънят се бе превърнал в жарава, Ричард обаче наслага подпалки, които бързо се разгоряха, сетне огледа съдържанието на долапа, оскъдно, както във всички долапи на остров Норфолк. Тепърва предстоеше да разтоварят храната, пристигнала с кораба. Както обикновено, най-напред бяха свалили рома и дрехите, двете най-ненужни според Ричард неща. Все пак му се намираше самун кукурузен хляб, в който Арън Дейвис все пак бе добавил кривачка от безценната пшеница, та да става за ядене, а градината беше пълна с какви ли не вкуснотии: зеле, карфиол, кресон долу при потока, зелен фасул, а също с магданоз и марули, които растяха през цялата година.
Зазори се, грейна слънце. Ричард отиде при леглото и погледна Кити, която не се беше и помръднала. Лежеше по гръб с преправената мъжка риза, която Оливия им беше дала, ръцете и гърдите й се показваха изпод завивката. Сега, когато клепките й бяха склопени, Ричард можеше да я разгледа по-спокойно, отколкото когато тя го гледаше с очите на Уилям Хенри. Права руса коса, която трудно ще наречеш златиста, светли вежди и мигли, бяла кожа с едва доловима руменина, от което Ричард предположи, че момичето не е излизало много често на палубата, възголям сплескан нос, розова устица като на Мери, издадена брадичка и дълго тънко вратле, красиви длани със стесняващи се към ноктите пръсти.
Майор Рос отслужваше службата точно в осем и подобно на Кинг (който обаче ставаше по-късно), не допускаше отсъствия — налагаше се Ричард да тръгва, макар че Кити още не беше вписана в регистрите на острова и никой нямаше да забележи, че я няма. Ричард не можеше да допусне Лизи Лок да види момичето, без да е подготвена. Затова отиде да се окъпе на потока, облече единствения старателно пазен официален брич, сложи си чорапи, сетрето и сюртука, триъгълната шапка, единия от двата останали му чифта обуща. Кити спеше непробудно. Ричард се подвоуми дали да не й остави бележка, после обаче отсъди, че тя надали знае да чете и пише. Накрая тръгна с надеждата, че до час и половина, когато щеше да се прибере, момичето няма да се е събудило.
— Как е Кити? — попита Стивън, като дойде при него.
— Спи.
— Днес следобед Джони ще ти донесе второ легло, но се опасявам, че ще се наложи да напълниш със слама дюшека и възглавницата.
— Много съм ти признателен.
Той подсвирна на Мактавиш, който беше избягал от непознатата — беше изхвърчал като стрела от къщата още преди тя да го е видяла.
— Ще се опитам да ти осигуря допълнително и храна, но това вероятно ще стане най-рано утре. Ключовете вече не са у драгия Ралфи, взел ги е онзи негодник Фриман, който цепи косъма на две.
— Знам. Е, да вървя.
Стивън го потупа с обич по рамото.
— Приличаш на дърта квачка, Ричард.
— Какво да правя, имам си пиленце — отвърна Морган. — Хайде, Мактавиш!
Тая заран кучето явно бе променило отношението си, понеже влетя като фурия през вратата и се метна на леглото на Ричард, където прокара езиче по ръката на Кити, отпусната върху възглавниците. Стресната, Кити се събуди, погледна косматата муцунка на кучето и се усмихна.
— Това е Мактавиш — представи го Ричард и си махна шапката. — Добре ли си, Кити?
— Много добре — рече момичето и седна. — Толкова късно ли е? Гледам, вече си излизал.
— Бях на църковната служба — обясни той. — Ставай от леглото, ще те занеса до банята. Там земята е мека, няма да си нараниш краката. Утре сигурно вече ще имаш обуща.
Тя отиде до нужника, сетне последва Ричард до вирчето в гората, където той беше оставил сапун и кърпа.
