Големите кафяви очи се присвиха. „Значи такава била работата, Ричард! Стивън каза, че си се влюбил до уши, и днес си мислех, че най-после ще те видя щастлив. Коя ли жена ще е толкова глупава, че да те отблъсне? И какво заварвам — не жена, а някакво смешно девойче, което на всичкото отгоре май е и девствено. Човек би решил, че покрай затвора и пътуването те съзряват бързо, но както гледам, Кити си е дете. Явно има и жени, които избягват покварата просто защото са си грозновати. В Порт Джаксън са първите, които умират, на остров Норфолк обаче оцеляват, за да проумеят онова, на което не са ги научили нито затворът, нито изселването: че най-многото, на което може да се надява една каторжничка, е да си намери добър, свестен и почтен мъж. Като моя Нат. И като Ричард Морган.“
Оливия Лукас се отърси от тези мисли и даде напътствия на Кити за разни женски неща и как да се държи на това място, където имаше прекалено много мъже.
Разговорът бе прекъснат от Стивън и Джони Ливингстън, които внесоха легло. Оливия скочи и хукна към къщи, оставяйки тримата мъже и Кити за неделната вечеря, приготвена от онова, което им се намираше: грах с малко осолено свинско, ориз с кромид лук, кукурузен хляб и за десерт банани от палмите на Ричард, много от които имаха странното свойство ранните им плодове да изглеждат различно.
Кити седеше и слушаше мъжете, давайки си сметка, че никога досега не е присъствала на мъжки разговор или в мъжка компания. След половин час вече се притесни — знаеше толкова малко! Но бе достатъчно да слуша и да помни, за да се учи, а тя бе твърдо решена да трупа знания. Те не сплетничеха, както жените, въпреки че се смяха до сълзи на нещо, което Джони — божичко, колко красив беше! — им разказа за майор Рос и капитан Хънтър, явно загазил не на шега. Говореха главно за строителство, дисциплина, дървен материал, камъни, вар, гъсеници, инструменти, отглеждането на зърно.
Кити забеляза, че Стивън обича да докосва другите. Минеше ли покрай Ричард или Джони, отпускаше ръка върху гърба или рамото им, веднъж дори подръпна закачливо късата коса на Ричард точно както подръпваше козинката на Мактавиш. Но докато минаваше покрай момичето, се стараеше да стои по-далечко от стола и нито веднъж не подхвана разговор. Всъщност и другите двама се държаха така, сякаш Кити я нямаше.
„Май ме забравиха. Никой не ме и забелязва, а така ми се иска Стивън да ме погледне с любов! И да паднат погледите им върху мен, тутакси ги извръщат. Защо ли?“
Стивън бъбреше непрекъснато, не позволяваше и за миг да настане тишина, а колкото до Ричард, на Кити й се стори, че обикновено той е по-разговорлив, отколкото днес. Сега отваряше уста само ако някой го питаше нещо, при това бе доста разсеян. После тримата мъже станаха и излязоха, за да огледат свинарника, а Кити вдигна малкото чинии и разтреби нещата, за които знаеше, че няма да си има неприятности, ако ги размести. Чак тогава й хрумна, че сигурно пречи на тримата мъже и най-вече на Ричард.
„Заради настояването на командващия мъжете с колиба или къща да ни приберат развалих почивката на Ричард, а сигурно и на Стивън, нали двамата са неразделни приятели! Аз не знача нищо за тях. Само им преча. В бъдеще ще си измислям поводи да ги оставям сами.“
Тая вечер Ричард вече щеше да спи на легло, същото като на Кити: дъсчено магаре и вместо пружини — преплетени въжета. Малко след здрачаване той нареди на момичето да си ляга, занесе свещта на масата, която използваше за писалище, подпря на поставката книга и зачете. „Каквото и престъпление да е извършил — помисли си вече в просъница Кити, — той е образован, възпитан е като джентълмен. Има по-изтънчени обноски и от господаря на имението Сейнт Пол в Детфорд.“
На другия ден — понеделник — тя почти не видя Ричард, който малко след изгрев-слънце отиде на работа, при ямите с трионите, прибра се по обяд да хапне набързо и да й донесе чифт обуща, а после хукна да майстори свинарника, който съвсем скоро щеше да бъде готов. Представляваше квадрат, от всичките страни бе дълъг към шест метра и се състоеше от дъсчена ограда, сложена върху каменен зид.
— Прасетата рият — обясни Ричард, докато работеше, — няма как да ги затвориш в кошара като овцете и кравите. Трябва да им сложиш и навес, понеже могат да слънчасат и да умрат. Изпражненията им вонят, инак обаче животинките са чисти и ходят по нужда само в единия край на кочината. Затова е лесно да им чистиш.
— Аз ли ще го правя? — попита Кити.
— Да. — Ричард вдигна глава и й се усмихна. — Сама ще се убедиш, че трябва да се къпеш честичко.
Вечерта той не се прибра. Беше й казал, че може да прави каквото сметне за добре със своите дажби — той бил свикнал да се грижи сам за себе си и обикновено се хранел при Стивън, който бил заклет ерген и не обичал в къщата му да се мотаят жени. Играели шах, затова, щом се мръкне, тя да не го чака и да си легне.
