Затова щом видя жената, която ситнеше между зеленчуковите лехи, Кити бе готова да я посрещне с най-лъчезарната си усмивка и дори с реверанс. На „Лейди Джулиана“ щяха да определят гостенката като странна птица, понеже тя изглеждаше доста надута, но по просташки начин: рокля на червено-черни басти, червен шал с дълги ресни, перчещи се със своята копринена лъскавина, обувки на високи токове и с блестящи катарами, чудовищна черна шапка с кимащи червени щраусови пера.
— Добър ден, уважаема госпожо — рече Кити.
— Добър ден, госпожице Кларк — нали така се казваш? — отвърна посетителката и нахълта като фурия вътре. Огледа се със страхопочитание. — Златни ръце има, нали така? — каза жената. — А книгите са повече от всякога. Дай му да чете, да чете, да чете! Такъв си е Ричард.
— Заповядайте, седнете — покани я Кити и й посочи красивия стол.
— Тук е хубаво, както у майора — отбеляза червено-черната гостенка. — Винаги съм се изумявала колко му върви на тоя Ричард. Прилича на котка, никога не пада по гръб. — Тя огледа с черни очички Кити от глава до пети и сключи правите си черни гъсти вежди. — Никога не съм се мислела за красавица — подметна след това, — но поне умея да се обличам. А ти, моето момиче, си плоска като дъска.
Кити я зяпна невярващо.
— Моля?
— Чу ме. Плоска си като дъска.
— А вие коя сте?
— Аз съм госпожа Морган, жената на Ричард. Е, какво ще кажеш сега?
— Нямам какво да кажа — пророни Кити, след като си възвърна дар словото. — Много ми е приятно да се запозная с вас, госпожо Морган.
— Майко мила! — възкликна госпожа Морган. — Майчице! Какво е намислил пак Ричард?
Понеже не знаеше какво е намислил, Кити не отговори.
— Не си му любовница, нали?
— Не! Разбира се, че не съм — поклати обидено глава момичето. — И аз съм една! Да не се сетя… Слугиня съм му.
— Бре, бре, бре!
— Щом сте жена на Ричард Морган — подметна дръзко Кити, ядосана от присмеха на гостенката, — защо не живеете тук, в къщата? Ако живеехте тук, той надали щеше да взима слугиня.
— Не живея тук, защото не искам — отвърна високомерно госпожа Морган. — Аз съм икономка на майор Рос.
— Тогава да не ви задържам. Сигурна съм, че си имате много работа.
Посетителката тутакси стана от стола.
— Плоска като дъска! — изсъска тя отново и заситни към вратата.
— Може и да съм плоска като дъска, госпожо Морган, но поне съм млада, песента ми още не е изпята като вашата. Освен ако не сте любовница на майора.
— Малка негодница! Що не си таковаш таковата!
Тя тръгна по пътеката, поклащайки пера.
След като се поокопити от стъписването, не толкова от поведението и езика на госпожа Морган, колкото от собственото си безразсъдство и дързост, Кити погледна по-спокойно на срещата. Жената сигурно отдавна беше прехвърлила трийсетте и под възмутителните одежди май също беше плоска като дъска. Освен ако от единствената си среща с майор Рос Кити не бе останала с погрешни впечатления за него, тази жена не можеше да му бъде любовница. Той явно беше много придирчив. Защо ли госпожа Морган бе дошла тук — и по-важното, защо изобщо се беше махнала от къщата? Кити затвори очи и отново си представи жената, виждайки неща, които отпърво заради изумлението не бе доловила. Много мъка, много тъга, много гняв. Госпожа Морган явно съзнаваше, че си е една нещастница, и се бе явила тук, пред момичето, което я бе изместило, за да му вдигне скандал и да важничи, дано прикрие болката от това, че са я изоставили. „Откъде съм толкова сигурна, че е така? И аз не знам, но наистина е той. Не тя е напуснала Ричард, а той нея. Логично си е. Клетата жена, клетата жена!“
Доволна, че е проумяла за какво става въпрос, седна в леглото, както беше в затворническата дреха, и зачака в гаснещата светлина на огъня Ричард да се прибере. Къде ли ходеше?
Два часа, след като нощта се бе спуснала, борината му затрепка по пътеката — както повечето вечери, Ричард беше хапнал набързо със секачите и бе отскочил до спиртоварната, за да се увери, че всичко там е наред, и да измери лично количеството ром, а после да го впише в тефтера. Не след дълго щяха да затворят спиртоварната. Бъчвите и захарта бяха на привършване. Щяха да са произвели около двайсет и две хиляди литра ром.
— Защо си будна? — попита той строго, след като затвори вратата и метна няколко цепеници в огъня. — И защо вратата беше отворена?
— Днес имах гостенка — отвърна Кити многозначително.
— И какво от това?
Явно нямаше да я попита кой е идвал, а това разваляше всичко.
— Госпожа Морган — натърти Кити и го погледна като своенравно дете.
— Тъкмо се чудех кога ли ще се изтърси — беше единственото, което каза Ричард.
— Не искаш ли да знаеш какво стана?
— Не. Хайде, лягай и заспивай.
Тя се отпусна върху кревата и се сви на кълбо — усещаше, че е уморена, и сигурно щеше да се унесе веднага.
— Знам, изоставил си я — рече вече в просъница. — Клетата жена, клетата жена.
