Единствената целенасочена дейност се забелязваше само при сводестия отвор в дъното на помещението — макар и да не беше стъпвал досега в „Нюгейт“, Ричард се досети, че там сигурно е затворническата лавка, където, стига да ти се намира някое и друго петаче, можеш да си купиш я ром, я джин или бира. Все пак имаше някаква представа за тъмницата от разговорите между баща си и братовчеда Джеймс — аптекаря, и бе предполагал, че тук постоянно се бият за пари, за пиене, хляб и лични вещи. Сега обаче разбра, че затворниците са твърде съсипани, за да се бият. Никой от тях нямаше сили за това. Умираха от глад, мнозина се бяха напили на гладен стомах, бъбреха някакви небивалици или си тананикаха едва чуто, както седяха с изпружени нозе, оставени изцяло на произвола на съдбата.
Уили не се отделяше и на педя от Ричард. Беше му се лепнал като пиявица. Накъдето и да се обърнеше той, момъкът го следваше разплакан по петите. „Ще взема да полудея. Няма да го понеса. Въпреки това няма да посегна отново към рома. Или да се прехвърля на джин, понеже, видите ли, бил по-евтин. Така де, след някой и друг месец и този ужас ще свърши, колкото и бавно да стигнат в съда до нас с Уили. Какво е ревнал такъв? Каква полза от това да плачеш?“
След час вече се чувстваше омаломощен — железните халки върху глезените му причиняваха болка. Намери местенце до една стена колкото да се смести със сянката си, отпусна се на земята и изпружил крака, въздъхна облекчено — разбра на мига защо затворниците предпочитат това положение. Така не трябваше да мъкнат тежките вериги и можеха да подпрат гръб на стената. Ричард огледа дебелите си плетени чорапи и видя, че само след час ходене нишката вече се е износила и е тръгнала да се прокъсва. Ето още една причина тия клетници да не се разхождат много-много.
Беше жаден. В стената откъм река Фрум стърчеше чучур, от който в конско поило на тънка струйка се процеждаше вода — човек можеше да гребне с ламариненото канче, прихванато с верига, и да отпие. Но докато Ричард гледаше водата, един от разхождащите се затворници спря и се изпика в поилото, макар че чучурът бе досами четирите нужника без врати, за които оптимистично се смяташе, че ще стигнат за двеста души. Помисли си, че ако братовчедът Джеймс — аптекарят, е прав, отпие ли от тая вода, тя ще го вкара в гроба. Помещението и без туй гъмжеше от болници.
Сякаш самото име имаше власт да твори чудеса: на зарешетената врата към прохода се показа братовчедът Джеймс — аптекарят, зад него изникна и Дик.
— Татко! Братовчеде Джеймс! — извика Ричард.
С разширени от ужас очи те тръгнаха към него, като прескачаха налягалите мъже.
За пръв път, откакто го помнеха всички, Дик се свлече на колене и се разрида. Ричард го потупа по потръпващите от хлиповете рамене и погледна към аптекаря.
— Носим ти манерка бира — обясни братовчедът Джеймс и я извади от торбата. — Има и храна.
След толкова много плач Уили съвсем се бе омаломощил и се бе унесъл, но Ричард го разтресе и той се събуди. Не помнеше нещо да му се е услаждало така, както тая бира. Подаде манерката с развинтено капаче на Уили, после бръкна в торбата и намери хляб, сирене и десетина ябълки. Опасяваше се да не би при вида на тия несметни съкровища вялата сган, налягала по пода, да се втурне с оголени зъби и да задърпа торбата, несретниците обаче не се и помръднаха. Бяха загубили всякакъв интерес към живота.
Дик се поокопити и обърса нос и очи о ризата си.
— Какъв ужас! Какъв ужас!
— Няма да трае вечно, татко — отвърна Ричард, но без да се усмихва от страх да не би от спуканата му устна пак да рукне кръв и Дик съвсем да се притесни. — Все ще дойде ред да гледат и моето дело и тогава съдът ще ме пусне на свобода. — Той се поколеба. — Не мога ли да изляза под гаранция?
— Още не знам — побърза да се намеси братовчедът Джеймс — аптекарят, — но утре рано–рано смятам да ида при братовчеда Хенри — адвоката, и тогава ще влезем право в леговището на звяра: при прокурорите в съдилището. Ти, Ричард, не се отчайвай. Цял Бристъл познава Морганови, ти си свободен гражданин с положение в обществото. Познавам го оня негодник, дето е предявил обвиненията. То оставаше да не го познавам, вечно се навърта около Толзи и все гледа да е център на вниманието, магарето му с магаре.
— И аз нямам представа как се е разчуло толкова бързо — включи се отново и Дик, — но тъкмо преди да тръгнем към затвора, в пивницата дойде знаеш ли кой — Сенхор Хабитас, моля ти се! Най-голямата му щерка е омъжена за един от рода на Елтънови, а сър Ейбрахам Айзак Елтън му е пръв приятел. Каза да не се безпокоиш, сър Ейбрахам Айзак ще председателства съдебния състав, който ще гледа делото ти. Със сигурност ще ти дръпне едно конско друг път да не се поддаваш на изкушенията на Лилит32, но ще отхвърли обвиненията. Всичко зависи от това какви съвети ще даде съдията на съдебните заседатели. Тоя Сийли Тревилиън е презряна отрепка — всеки от съдебните заседатели начаса ще разбере с кого си има работа и ще се запревива от смях.
