— А не можем ли да издирим Ан-Мари чрез госпожа Хърбърт Бартън?
— Такава не съществува.
Уили Инсел простена силно.
— Млъквай, Уили! — каза му тихичко Ричард. — Чу ли?
— Дяволска му работа! — викна Дик.
— Като теглим чертата, излиза, че не знаем въз основа на какво точно Сийли смята да ме съди, не знаем и кои са неговите свидетели и какво ще кажат те — обобщи с равен глас Ричард. — И това ще стане в Глостър, на шейсет и пет километра от тук.
— Да, така е в общи линии — потвърди братовчедът Джеймс — аптекарят.
Близо минута Ричард мълча — бе захапал долна устна, но не от притеснение, а защото мислеше. После сви рамене.
— Както и да е — каза той. — Всичко това предстои в бъдещето. Междувременно имам по-неотложни нужди. Трябват ми парцали, които да подпъхна под оковите. Парцали, с които да се мия, и парцали, с които да си бърша задника — сбърчи Ричард лице. — Ще ги пера на чучура и ако се наложи, ще ги използвам и влажни. Тия клетници тук са останали без сили, така че едва ли биха тръгнали да крадат, но все пак се съмнявам, че ако просна парцалите да се сушат, после ще ги намеря. Ще се наложи и да платя на някой от тъмничарите да ми остриже косата. Трябва ми сапун. Няколко ката дрехи, които да сменям: ризи, чорапи, бельо. И чисти парцали, голямо количество чисти парцали. И достатъчно пари, за да пийвам от време на време бира. Готов съм да се обзаложа, че оная вода там идва от тръбата, свързана с кладенеца на Пъгзли, и не става за пиене. Затова и мнозина тук са се поболели. — Той въздъхна тежко. — Знам, всичко това ще ви струва пари, но честен кръст, веднага щом ме пуснат, ще се запретна да си изплащам борчовете.
В отговор братовчедът Джеймс — аптекарят, отвори дървения сандък с широко движение, прилягащо повече на фокусник на панаир.
— Вече съм помислил за парцали — оповести той и зарови из сандъка. — Дано опазиш нещата вътре. Ако се налага, седи върху сандъка или като баща си го връзвай за палеца на крака си. Когато дойдох, тъмничарят провери много внимателно сандъка — подсмихна се аптекарят. — Не намери пили и ножовки, единственото, което го интересува. Видя ми се странно, но имаш право на бръснач и на ножици. Надзирателите сигурно пет пари не дават дали ще си прережете гръкляните. Бръснарски ремък и точило. — Взе ножиците и ги подаде на Дик. — Хайде, братовчеде, заемай се! Режи!
— Какво да режа, косата на Ричард ли? А, не! — викна възмутен Дик.
— Нямаш друг избор. Места като това гъмжат от какви ли не гадини. Е, те се въдят и в къса коса, но ще бъдат значително по-малко. Сложил съм ти и ситен гребен, Ричард. Орежи и космите по тялото си или ги оскуби.
— Не са много, ще ги орежа.
Братовчедът Джеймс — аптекарят, продължи да се суети около сандъка — опитваше се да извади нещо тежко и неудобно за хващане. Накрая успя да го измъкне и го сложи победоносно върху плочите по пода.
— Чудо на чудесата, нали! — възкликна той.
Ричард, Дик и Уили зяпнаха недоумяващо предмета.
— Сигурно е чудо на чудесата, братовчеде Джеймс, но за какво все пак служи? — попита Ричард.
— Филтър от шуплив камък — оповести гордо аптекарят. — Както сами виждате, каменната част е издълбана във формата на нещо като съд с вместимост литър и половина вода. Водата се просмуква през шупливия камък и се стича през долния край в месинговата съдинка отдолу. Не знам каква магия става вътре в камъка, ала водата, която се събира отдолу, е пивка и чиста като в горско кладенче. И то, защото минава през шуплестия камък! — впусна се той да обяснява, обзет от научен плам. — Бях чувал, че италианците — умни хора! — използват такива филтри, но все не можех и не можех да си издействам и аз да получа един. После някъде преди година моят приятел капитан Джон Стейнс се прибра от Бразилия с кораб, натоварен с какао на зърна за Джоузеф Фрай и с кохинил за мен. На път за Бристъл се отбил в Тенерифе да вземе вода, каквато на острова — дал Господ. Някой му показал филтъра с надеждата да пробие на английския пазар, сега го изнасят за Испания, за областите, където водата не става за пиене. И така капитан Стейнс даде филтъра на мен, а не на Фрай, който не умее да мисли за друго, освен за своя шоколад. Проверих филтъра с водата от Кладенеца на Пъгзли и която, както ти, Ричард, правилно отбеляза, не става за пиене. Къде ти ще я пиеш — тръбата е дървена и минава през четири гробища!
— Та как провери филтъра, Джим? — подкани Дик с мъченически поглед, сетне присви очи и продължи да клъцка гъстата къдрава коса на Ричард.
— Много лесно, като пиех водата, пречистена от филтъра!
— Така си и знаех.
