— Както и всички останали в рода Морган. Ах, каква лисица е тоя Сийли Тревилиън! Наумил си е да ми почерни живота, и туйто. Защо ли, дали защото го уличих в измамата с акцизите, или защото го направих за смях като мъж? — Той се усмихна и поклати глава. — Вероятно и заради двете.
— Подочух нещо — промълви разколебан баща му.
— Казвай! Отдавна съм престанал да плача, не се притеснявай, че ще те посрамя.
Баща му пламна като домат.
— Пошушна ми го Дейви Евънс, новият ми доставчик на ром — за чудо и приказ, Ричард! Та другите производители на алкохол шушукали, че Кейв и Торн надушили за бурната ти любовчица в Клифтън и начаса хукнали при Тревилиън — да го убеждават да предявял обвинение срещу теб и Уили. Ние с теб знаем прекрасно, че Тревилиън също е забъркан в далаверата с акцизите, но другите производители дори и не подозирали за това, ето защо свързвали нещата по-различно. Според Дейви Евънс Кейв и Торн искали съдът да осъди теб и Уили още преди да е даден ход на делото за акцизите. Всъщност дело няма да има, понеже осъдени углавни престъпници нямат право да дават свидетелски показания. Освен това Кейв е ходил при шефа на Акцизното управление Джон Фишър, брат на твоя познайник Бенджамин Фишър — както винаги, там са се вредили всички роднини до девето коляно, — и му предложил да плати глоба от хиляда и шестстотин лири стерлинги. Братя Фишър знаят, разбира се, че вие с Уили сте задържани, наясно са и защо Тревилиън го прави, но нямат никакви доказателства.
— Така значи, целта е да ни осъдят, за да не можем да свидетелстваме.
Уили ревна като пребито псе, а Ричард се завъртя вбесен и го стисна за ръката тъй силно, че онзи зави на умряло.
— Млъквай, Уили! Млъквай, ти казвам! А си проронил и една-едничка сълза, а съм те изритал заедно с оковите чак в другия край на помещението. Ще те оставя да пукнеш от треска, така да знаеш.
Дик зяпна смаян. Уили млъкна.
Точно тогава се появи братовчедът Джеймс — аптекарят. Тъкмо навреме, помисли изумен Дик, който за пръв път виждаше сина си толкова вбесен, сякаш пред него стоеше непознат. Братовчедът Джеймс беше помъкнал огромен дървен сандък.
— Някои нещица за теб, Ричард, но за тях после — подхвана новодошлият и стовари с пъшкане сандъка на пода. Очите му блестяха от избилите в тях сълзи. — Става все по-зле и по-зле за теб.
— Не съм особено изненадан, братовчеде Джеймс.
— Законът е толкова сложен, Ричард! Честен кръст, нямах и представа какво разпорежда извън моята тясна област и така вероятно е с всички, най-вече с бедняците, които най-често се хващат в капан като твоя. — Той протегна ръка на Ричард, който я пое и усети, че братовчед му трепери. — Лишен си почти от всякакви права, особено извън пределите на Бристъл. Братовчедът Хенри също опита, ние с преподобния Джеймс се срещнахме с всички важни клечки, които познаваме, ала по закон не можем дори да видим дадените под клетва показания на Сийли или да узнаем имената на неговите свидетели. Ама че работа! Ама че работа! Надявах се да те измъкнем под гаранция, но по закон, който е обвинен в углавно престъпление, не може да бъде пускан под гаранция. А ти… — Той се задави и преглътна. — Ти си обвинен в крупно присвояване и изнудване! И двете престъпления се смятат за углавни, можеш да увиснеш на бесилото, Ричард!
— Е, сам съм си виновен — простена уморен Ричард, — макар че ще ми бъде интересно да видя какви клетвени показания е дал Сийли за изнудването. Той сам предложи на един измамен съпруг клетвена разписка, с която да си разчистят сметките извън съда. Или сега може би твърди, че не съм никакъв съпруг и съм го изнудвал по скалъпени обвинения? Според гражданския кодекс, щом я наричам своя жена, тя значи ми е законна съпруга, освен ако нямам друга, а в моя случай не е така. Може и да не познавам кой знае колко закона, но това го знам със сигурност.
— Нямаме представа какви показания е дал под клетва — каза глухо Дик.
— Първото, което трябва да сторим, е да намерим Ан-Мари Латур. Тя ще потвърди онова, което ще кажа пред съда.
— Нямаш право да даваш показания в своя полза, Ричард — намеси се едва чуто братовчедът Джеймс — аптекарят. — Обвиняемият е длъжен да мълчи, той няма право да обяснява какво според него се е случило. Единственото, което може да стори в своя защита, е да посочи свидетели и ако му е по джоба, да наеме адвокат, който да подложи на кръстосан разпит свидетелите на обвинението. Ала адвокатът няма право нито да разпитва обвиняемия, нито да представя нови доказателства. Колкото до жената, тя е изчезнала яко дим. По закон би трябвало да лежи в женския затвор и също да е обвиняема, нея обаче я няма там. Опразнила е стаите в Клифтън, никой няма и представа къде се е дянала.
— Каква държава е тая Англия! Колко малко знаем, докато законът не ни застигне с дългата си ръка! — отбеляза Ричард. — Нима нямам право, адвокатът дори да прочете моите показания, дадени под клетва?
— Не, нямаш. Можеш да говориш само ако съдията се обърне пряко към теб с въпрос, но и тогава не бива да прекрачваш рамките на въпроса.
