— Ще вземете само каквото можете да носите и нито грамче повече — предупреди ги главният тъмничар Уолтър, когато ги отведоха при него. — Нямате право на колички и тарги.
Не спомена откъде ще потеглят, нито с какво ще пътуват, а Ричард и не попита. Уили си умираше от любопитство да научи, но бе прекалено погълнат от болката, понеже Ричард го беше настъпил.
Всъщност Уолтър съжаляваше горчиво, че ще се прости с Ричард Морган, покрай когото по време на тримесечното му затворничество бе изкарал добри пари. Роднините му хранеха и него, и Инсел, а това означаваше, че Уолтър си е прибирал по две пенита всекидневно в джоба, всяка седмица бащата на затворника пък пращаше на тъмничаря четирилитрова дамаджана първокачествен ром, братовчед му — оная странна птица аптекарят, пускаше редовно по гвинея в протегнатата ръка на надзирателя. Ако не бяха тия облаги, Уолтър тутакси щеше да реши, че Ричард Морган е опасен буйстващ луд, и да го прати в болницата „Свети Петър“, където да го държат под ключ, докато Глостър си го поиска. Тоя Ричард наистина си беше ненормален!
Всеки божи ден се къпеше от глава до пети със сапун и леденостудена вода от чучура, бършеше си задника с парцалче, което после переше, вместо да седне на клекалото в клозета като всички останали, се изхождаше приклекнал, офъкваше си косата почти до голо, дори и не се отбиваше в затворническата лавка, почти през цялото време четеше книжките, които му носеше братовчед му, енорийският свещеник на черквата „Свети Яков“, и — представяте ли си! — всекидневно пълнеше с вода от чучура голямо каменно корито и пиеше каквото изтече в месинговата съдинка отдолу. Когато Уолтър го попита какви ги върши, онзи шантавелник отвърна, че правел от водата вино за сватбената си гощавка! Луд за връзване!
Ричард се възползва от тия подарени му от съдбата дни, за да направи престоя си в Глостър по-удобен.
Братовчедът Джеймс — свещеникът, му донесе нов балтон.
— Както виждаш, Ричард, братовчедка ти Елизабет е пришила дебела вълнена подплата, пратила ти е и два чифта ръкавици. Кожените са без пръсти, плетените — с пръсти. Натъпкал съм джобовете с разни нещица.
Затова, значи, балтонът беше толкова тежък. И в двата джоба имаше книги.
— Поръчах ги чрез Сендъл от Лондон — поясни отчето, — на възможно най-тънката хартия, постарах се и да не те затрупвам с богословие. Само една Библия и един молитвеник и требник. — Братовчедът Джеймс — свещеникът, мълча известно време. — Бъниън е баптист, ако това изобщо може да се нарече религия, но според мен „Пътят на поклонника“ е велика книга, затова съм ти я сложил. А също и Милтън.
Имаше и том с трагедиите на Шекспир, една от неговите комедии, „Животописи“ на Плутарх в превод на Джон Дън.
Ричард хвана ръката на преподобния Джеймс и затворил очи, я долепи до страната си. Цели седем книги, все малки, толкова тънка бе хартията, все с платнена подвързия, която се огъваше.
— С балтона, ръкавиците, Библията, Бъниън, Шекспир и Плутарх си се погрижил за тялото, душата и ума ми. Не знам как да ти благодаря.
Братовчедът Джеймс — аптекарят, пък се бе погрижил за здравето му.
— Нов камък за твоя филтър, но не го сменяй, докато не се налага, добре, че не тежи повече от пемзата, нали? Катранено масло и някакъв нов вид сапун, който се топи бавно, че, както гледам, сапуните ти вървят, Ричард! Ето ти и от моето специално дзифтово мазило — цери всичко, като се почне от язва и се стигне до псориазис. Мастило и хартия — привързал съм тапата да не се разлее. И погледни, Ричард! — възкликна радостно той, както всеки път, щом показваше някакво ново изобретение. — Викат им пера, понеже вършат същата работа, както подострените пачи пера, пъхаш ги в металния край на тая дървена перодръжка. Внесох ги от Италия, макар да ги правят в Арабия — както личи, там няма патици под път и над път. Още един бръснач — за всеки случай. Голяма кутия малц — да не те хване скорбут, ако не ви дават плодове и пресни зеленчуци. И парцали, парцали, парцали. Заради жена ми и майка ти търговците на текстил не смогват да презаредят с памучен плат. Ролка марля и малко стипца. И шишенце от патентования ми лек за подсилване, към който съм добавил и драхма33 злато, за да не се изприщиш. Ако лекът свърши и все пак се изринеш или ти излезе синя пъпка, дъвчи няколко дена олово. Каквото не съм увил с парцали, съм вместил между дрехите. — Зае се да реди нещата в сандъка, но по едно време се свъси: — Май ще се наложи да сложиш едно друго по джобовете на балтона, Ричард.
