— То бива, бива да ги обичаш, но чак пък толкова, та заради тях да увиснеш на бесилото!
— И през ум не ми е минавало, че ще ме обесят, когато ги задигах.
Той отново й протегна ръка.
— Разбрахме се, моето момиче. Можеш да си сигурна, че ще те закрилям, но в замяна очаквам от теб да ми пазиш сандъка, ако ще и с цената на живота си. И само да си посмяла да си играеш с ключалките, Лизи Лок! Вътре няма шапки, честен кръст! — Ричард се изправи и разтика околните. — Стига да успея да си проправя път през тази навалица, смятам да поогледам новите си владения. Пази ми сандъка, чу ли!
Четвърт час бе предостатъчен, та обиколката му да приключи. В дъното на общото помещение имаше няколко тесни килийки, неосветени и без проветрение, в тях нямаше никого, макар че в две се помещаваха нужниците. Порутеното стълбище водеше към горния етаж, препречен с дебели решетки. Помещението на длъжниците, и то с решетки откъм страната на помещението за углавните престъпници, беше три на шест метра, ала подобно на килиите, нямаше осветление и отдушник и щеше да тъне в непрогледен мрак, ако обитателите му не бяха избили част от горния край на стената, та да влизат светлинка и въздух. Отзад се падаше дворът. Макар и да разполагаха с по-голямо пространство, длъжниците се мъчеха повече и от углавните престъпници. Тях не ги извеждаха да работят, затова и кретаха, горките, на четвърт дажба. Подобно на затворниците в Нюгейтската тъмница в Бристъл, бяха само кожа и кости, бяха облечени в дрипи и почти не проявяваха признаци на живот.
Ричард се върна в общото помещение на углавните престъпници и видя, че Лизи Лок брани със зъби и нокти сандъка му от набезите на Айзак Роджърс — разбойника.
— Остави на мира и нея, и вещите ми — подвикна Ричард.
— Много ме уплаши, няма що! — изръмжа Роджърс и понечи да го удари.
— О, я ми се разкарай от главата! Какво си въобразяваш, такива лоени топки като теб ги излапвам на едно ядене — каза Ричард отегчено — в гласа му не се долавяше и следа от страх. — Хайде, чупката. Хрисим човек съм, казвам се Ричард Морган, а тази жена е под моята закрила. — Той прегърна Лизи през кръстчето, а тя се заля от смях и се притисна до него. — Тук има и други жени. Върви да досаждаш на тях.
Роджърс го измери от глава до пети и реши, че е по-добре да не дърпа дявола за опашката. Ако Морган се бе уплашил поне малко, всичко щеше да се развие различно, той обаче пет пари не даваше, че Роджърс му е замахнал. Бе прекалено спокоен, прекалено овладян. Типове като него не се даваха лесно, биеха се като котки, със зъби и нокти, бяха пъргави и изобретателни. Затова и Роджърс само се сгърби, сви рамене и остави онзи непрокопсаник да си седи на сандъка, сложил върху коляното си Лизи.
— Кога ни хранят? — попита Ричард.
Колко умна беше тая Лизи Лок! Нямаше опасност да изтълкува превратно доброто му отношение. И за нея бе само добре дошло да си има закрилник, който не й се натиска.
— Скоро ще обядваме — отвърна тя. — Понеже днес е неделя, ще получим пресен хляб, месо, бучка сирене, ряпа и зеле. Масло и сладко няма, но инак храната е предостатъчно. Углавните си имат своя кухня, ей там — посочи Лизи дъното на помещението. — Готвачът ще ти даде копаня и тенекиено канче, които да са си само твои. За вечеря пък получаваме, пак хляб, бира и зелева супа.
— А лавка има ли?
— Моля? Лавка тук! Май си падаш по чашката, Ричард, любов моя?
— Няма такова нещо. Не слагам в уста нищо друго, освен бира и вода. Просто ми беше интересно.
— Симънс — викаме му Късмета, помощник-тъмничар е, ще ти донесе и пиене, стига да му платиш едно пени. Само да видиш как вилнее нашият Айзак, след като гаврътне някоя и друга чашка. По-добре не му се изпречвай пред очите.
— Пияните са непохватни, цял живот съм си имал работа с тях.
В края на февруари Ричард вече знаеше всичко от игла до конец за Глостърската тъмница, познаваше и всички затворници до последния — при тая пренаселеност няма как да не ги опознаеш съвсем отблизо. Четиринайсет щяха да бъдат изправени пред съда на пролетното заседание на съдебните заседатели, останалите вече бяха получили присъдите си, главно изселване. От тия четиринайсет три бяха жени. Мери (на която всички викаха Мейзи) Хардинг, обвинена в укриване на крадени вещи, Бети Мейсън, обвинена, че е откраднала от къща в Хенбъри кесия с петнайсет гвинеи, и Бес Паркър, обвинена, че е влязла с взлом в къща в Порт Нибли и е отмъкнала две памучни рокли. Бес Паркър ходеше с Нед Пю, углавен престъпник, вкаран в затвора през 1783 година, Бети Мейсън пък бе успяла да завърти главата на един помощник-тъмничар на име Джони.
И двете щяха да родят всеки момент.
