Оказа се, че адвокатът на Ричард — господин Джеймс Хайд, е висок възслаб мъж, който много приличаше на гарван. Водеше кръстосания разпит добре и явно целеше да докаже, че трите къщи край Кладенеца на Джейкъб са си гнездо на сплетници, които всъщност не са видели и не са чули почти нищо и сега разправят някакви врели-некипели, изсмукани от пръстите, а вече впоследствие са разбрали какво е станало от самия Сийли долу на улицата, откъдето Дейнджърфийлд го е отвел заедно с госпожа Джойс в къщата си.
По едно време се появиха спънки и за самия Сийли. И двамата свидетели заявиха, че Ричард бил изкрещял през вратата как, щом бъде удовлетворен, ще върне на господин Тревилиън часовника. Дори съдебните заседатели решиха, че така говори само опозорен съпруг.
„Ама че работа! — рече си Ричард, докато слушаше свидетелските показания, от които излизаше, че чак на следващия ден е ходил в «Черният жребец» да вземе нещо разхладително за пиене. — Ако ние с Уили имахме право да се защитим, начаса щеше да се разбере, че по това време и двамата сме били в двора на странноприемница «Агнето». За Бат има само един дилижанс, който потегля по пладне, а аз трябваше да замина за Бат, дори Сийли го признава. Докато те, моля ви се, седнали да разправят в един глас, че точно тогава съм бил в Клифтън!“
От показанията на госпожа Джойс се разбра, че докато е подслушвала, тя е чула как Ричард и Ан-Мари съзаклятничат в антрето при вратата французойката да определи тайна среща на Сийли. „И таз добра! — помисли възмутен Ричард. — Кой с престъпни намерения ще седне да се наговаря със съучастника си не другаде, а точно при тънката преграда към къщата на съседите!“ Ала само щом чуха думата съзаклятничат, съдебните заседатели тутакси наостриха уши.
Госпожа Мери Мередит разказа в свидетелските си показания как, когато се е прибрала към осем вечерта, е видяла двамината на подсъдимата скамейка заедно с някаква жена при Кладенеца на Джейкъб и ги е чула да си приказват, че Сийли ще трябва да се изправи пред съда, ако иска да си получи часовника. „Бре, бре, бре тая жена съвсем се оля“ — помисли си Ричард. През септември в осем вечерта е невъзможно да видиш лицето на някого, освен ако не си на крачка — две от него, както господин Хайд напомни на госпожа Мередит, с което я хвърли в голям смут.
В мрака, обгърнал Ричард, се процеди тъничък лъч надежда — колкото и да се мъчеше адвокатът на ищеца да убеди съдебните заседатели, те далеч не бяха сигурни дали става въпрос за преднамерено изнудване, или за това, че един рогоносец е дал воля на гнева си.
Братовчедите Джеймс — аптекарят и свещенослужителят, бяха призовани да свидетелстват в полза на Ричард и да опишат що за човек е. Макар адвокатът на ищеца да изтъкна, че те са близки кръвни роднини на обвиняемия, тези два стълба на благочестивостта безспорно оставиха неизгладимо впечатление у съдебните заседатели. Лошото бе, че заради защитата на обвиняемия, делото се точеше близо час, а съдебните заседатели вече не издържаха да стоят на едно място и искаха да се поразтъпчат. Никой, включително съдиите, не искаше в края на деня да гледа някакво безкрайно дело.
Господин Джеймс Хайд призова за свидетел на обвиняемия и Робърт Джоунс.
Ричард подскочи като ужилен. И таз добра, Робърт Джоунс да свидетелства в негова полза! Какво ли щеше да каже тая отрепка, дето вечно се умилкваше на Уилям Торн и бе казала на надзирателя, че Уили е ходил в Акцизното управление?
— Познавате ли обвиняемите, господин Джоунс? — попита господин Хайд.
— О, да, и двамата.
— Почтени хора ли са, спазват ли законите, господин Джоунс?
— О, безспорно!
— А знаете ли някога да са го престъпвали?
— Не, никога.
— Разполагате ли със сведения — тук не говоря за сплетните, на които днес се наслушахме, — какво точно се е случило на трийсети септември миналата година при Кладенеца на Джейкъб?
— Да, разполагам, драги ми господине.
— И какво гласят те?
— Ъ?
— Какво знаете, господин Джоунс?
— Ами като начало госпожа Джойс не е никаква госпожа, ами най-обикновена лека жена, която отиде да живее с господин Джойс.
— Не сме се събрали да съдим госпожа Джойс. Ограничете се, господин Джоунс, със събитията, за които ви питам.
— Говорих с нея и с господин Дейнджърфийлд. Господин Дейнджърфийлд ме заведе на горния етаж в къщата си, на мястото, откъдето е надзъртал, но ми каза, че не бил чул нищичко, а и онова, което бил видял, не било много. Госпожа Джойс пък ми каза, че нито е видяла, нито е чула какво става.
Адвокатът на ищеца се беше свъсил като буреносен облак, колкото до самия господин Тревилиън, той гледаше така, сякаш не проумява какво точно става.
Адвокатът му предпочете кръстосания разпит.
— Кога, господин Джоунс, се е състоял този разговор с госпожа Джойс и с господин Дейнджърфийлд? Бъдете точен, ако обичате, и не се разпростирайте.
— Ъ-ъ?
— Ясно.
