Върлинестият мъж затика към изхода задържаните, Ричард се обърна, без дори да поглежда по посока на господин Джон Тревилиън Сийли Тревилиън. Сийли бе напуснал живота му, както толкова много други неща. Такива като Сийли вече нямаха никакво значение.
Някъде по средата на пътя за Глостърската тъмница, докато креташе, помъкнал тежките окови, Ричард в миг се почувства истински щастлив: чак сега си беше дал сметка, че съвсем скоро ще се отърве от Уили Ревльото.
Слънцето вече бе заорало в западния хоризонт, когато Ричард и Уили, все така ронещ сълзи, вероятно от радост, влязоха заедно с двамата надзиратели през портата на крепостта. Там тъмничарите спряха Ричард, а Уили го пуснаха да продължи нататък. Ричард се запита дали му предстои да разбере каква всъщност е разликата между задържания, който чака да се изправи пред съда, и осъдения. Надзирателят кимна към къщата на главния тъмничар, Ричард продължи нататък вяло, както вършеше всичко, ако някой от представителите на властта го наблюдаваше. След три месеца в затвора познаваше всички тъмничари — добрите, злите, равнодушните, макар и да избягваше да си има вземане-даване с тях и никога не се обръщаше към някой от надзирателите по име.
Вкараха го в уютна стая, обзаведена като за свиждания. Вътре имаше трима души: адвокатът господин Джеймс Хайд и братовчедите Джеймс. И двамата братовчеди плачеха, господин Хайд беше покрусен. „Те всъщност изглеждат по-зле, отколкото се чувствам аз — помисли Ричард, след като вратата се затвори подире му и тъмничарят остана зад нея. — Аз го очаквах, усещах дълбоко в душата си, че ще стане точно така. Правосъдието е сляпо, ала не в романтичния смисъл, както ни учеха в «Колстън». Сляпо е за отделния човек и за неговите подбуди. Онези, които го раздават, вярват само в очевидното и не са в състояние да различат тънкостите, подробностите. Показанията на свидетелите от Кладенеца на Джейкъб всъщност си бяха голословни клюки — Сийли просто се е включил във веригата от сплетници и е допринесъл с каквото е могъл. Колкото до Робърт Джоунс, той му е платил, всъщност, платил е на всички, но ако не броим Джоунс, е успял да представи парите, които е дал на другите, като щедър подарък за хора, които познават него, семейството и прислугата му. О, те са наясно за какво става въпрос. Но въпреки че бяха дали клетва да говорят истината, щяха да отричат докрай, ако случайно ги попитаха. Или Сийли е платил пребогато на Джоунс, или пък Ан-Мари наистина му е надрънкала тия небивалици за някакъв си заговор. В такъв случай излиза, че е принадлежала и телом, и духом на Сийли и още от самото начало му е играела по свирката, за да ме натопи. Ако това наистина е така, заложила ми е капан и само е чакала да се хвана в него. Всичко от начало до край си е било една огромна лъжа. Бях осъден заради показанията на свидетелка, която така и не се яви пред съда — Ан-Мари Латур. Съдията уж ме попита къде е тя, а после съвсем забрави за нея.“
След като влезе в помещението, мълча дълго, така че братовчедите Джеймс имаха време да избършат сълзите и да се поокопитят, а господин Джеймс Хайд — да го огледа по-отблизо, нещо, което в съдебната зала не бе успял да стори. Адвокатът си помисли, че Ричард Морган наистина е мъж за чудо и приказ, едър като канара и снажен — жалко само, че не си бе сложил перуката, тя щеше да го преобрази. Съдът трябваше да реши дали обвиняемият е почтен човек, почувствал се до немай-къде опозорен, когато е заварил жена си в леглото заедно с друг, или пък, така да се каже, просто се е възползвал от възможността да припечели някоя и друга лира от изневярата на жена си. Господин Хайд знаеше, естествено, от братовчедите Джеймс, че въпросната жена изобщо не е съпруга на неговия клиент, но не се беше възползвал от това, защото, узнаеха ли съдебните заседатели, че става дума за лека жена, съвсем щяха да се настроят срещу Ричард Морган. Те и бездруго го бяха осъдили заради показанията, че е кроял да ограби ищеца. Съдиите бяха прословути с това, че са предубедени към обвиняеми, извършили престъплението съвсем умишлено и хладнокръвно. А съдебните заседатели издаваха присъда, каквато им наредеше съдията.
Братовчедът Джеймс — аптекарят, прибра носната си кърпа и наруши дългото мълчание.
— Платихме за помещението, можем да останем с теб колкото решим — обясни той. — Ужасно съжалявам, Ричард! Всичко беше скалъпено: всички тия хора, дори прислужникът, са от шайката на Сийли.
— Искам да знам — натърти Ричард и седна — защо господин Бенджамин Фишър от Акцизното управление не се яви да свидетелства и да обясни що за човек съм. Ако беше дал показания, нещата щяха да приключат другояче.
Преподобният Джеймс стисна устни толкова силно, че те се превърнаха в тъничка рязка.
— Разправя, че бил много зает, не му било до това да бие толкова път — шейсет и пет километра до тук и още толкова на връщане. Истината обаче е, че се е договорил с Томас Кейв онзи да му плати глобата, и хич не го е грижа за съдбата на основния му свидетел.
