Счупеното колело полностью

Беше цяла ръка. Сребърна ръка. Бен се разсмя.

— Да не би да имате цяло тяло на части?

Лин се засмя и му занесе ръката. В другата си ръка държеше устройство за управление.

— Някои от клиентите ни са загубили много повече от вас, ши Шепърд. Ръката е прост механизъм. Конструира се лесно. Но дланта… е, дланта е сложно нещо. Помислете си на какви разнообразни движения е способна една длан. Вместо да си хабим усилията и да правим цяло устройство — ръка и длан — ние отдавна решихме да се специализираме — да се съсредоточим върху дланите. А това — той подаде на Бен контролното устройство, — управлява дланта.

— Може ли?

Лин кимна леко.

— Както желаете, ши Шепърд.

Известно време Бен експериментира — караше пръстите да се свиват и разпускат, дланта — да се свива в юмрук и да се отпуска. После я обърна и я накара да запълзи бавно и непохватно като пострадал рак по повърхността на масата.

Бен отстрани устройството.

— Мога ли да го задържа?

Лин се поклони.

— Разбира се. А ръката?

Бен се засмя. Погледна Мег и забеляза как го гледа. Сведе поглед.

— Не. Вземете ръката.

Точно тогава вратата в дъното на стаята се отвори и влезе майка му с малък поднос. Зад нея ситнеше котето Заратустра.

— Нещо за освежаване, ши Лин?

Дребничкият се поклони ниско.

— За мене е чест, ну ши.

Бет посегна да остави подноса до сребърната длан, но точно в този миг котето скочи на стола до нея и рипна на масата.

— Хей…

Мег понечи да се втурне напред, но Бен я спря.

— Не. Остави го. Той само си играе.

Майка му се обърна и го погледна.

— Ей там — той посочи малка масичка до страничната стена.

Гледаше я как оставя подноса там, а след това пак погледна котето. То подуши пръстите на ръката и вдигна въпросително глава.

— Недей… — прошепна Мег.

Той се полуизвърна към нея.

— Няма да му направя нищо лошо.

— Не! — тя отметна ръката му, грабна котето и го гушна. — Той е истински. Разбра ли? Това не ти е играчка!

Той задържа поглед върху нея, после погледна контролната кутия в скута си.

„Детинско — помисли си той. — Но колко истинско е истинското? Ами ако аз съм чисто и просто машина от плът и кръв, от нерви и кости — каква е моята функция? Колко истински съм аз самият?“

Машина от плът. Фразата отекна в главата му. След това се разсмя. Студен, далечен смях.

— Какво има, Бен?

Той вдигна очи и срещна погледа на майка си.

— Нищо.

Замълча, после се обърна и погледна към хана.

— Починете си, ши Лин. Трябва да намеря баща си. Трябва да го питам за нещо.

Откри Хал в трапезарията — пердетата бяха спуснати, вратата към кухнята — затворена. В левия ъгъл на стаята имаше ниска маса, на която стоеше миниатюрно ябълково дърво, подарено от танга на семейство Шепърд преди пет години. Преплетените дървета бяха символ на брачно щастие, ябълката — поличба за мир, но и за болест.

Баща му беше коленичил в тъмната стая с гръб към Бен, протегнал ръце от двете страни на дървото върху ниската масичка, склонил глава. Не помръдваше, сякаш спеше или медитираше, но Бен, който беше застанал тихо до вратата, веднага позна, че баща му плаче.

— Какво има? — попита тихо той.

Раменете на Хал се напрегнаха; той бавно вдигна глава. Изправи се и се обърна към сина си. Избърса сълзите припряно. Погледът му беше яростен и горд.

— Затвори вратата. Не искам да чуе майка ти. Нито пък Мег.

Бен затвори вратата зад себе си и се обърна — забеляза колко напрегнато го гледаше баща му — сякаш се опитваше да запази всичко в паметта си. Усмихна се леко. „Да — помисли си той, — в тебе има много повече от мене, отколкото някога си си представял. Да, ние сме братя — сега го знам със сигурност.“

— Е? — подкани го той пак със странно нежен глас. Често беше поставял под въпрос собствената си способност да обича и се чудеше дали онова, което чувства, не е просто някаква друга форма на самозалъгване и все пак сега, като гледаше баща си — навел глава, сломен там, до малкото дръвче — той без никакви съмнения чувстваше, че го обича.

Гърдите на Хал се надигаха и спускаха тежко, на пресекулки.

— Умирам, Бен. Болен съм от рак.

— Рак? — Бен се разсмя невярващо. — Но това е невъзможно! Ракът се лекува, нали?

Хал се усмихна мрачно.

— Обикновено — да. Но този е нов вид — изкуствен карцином и, както изглежда, е разработен специално за мене. Така че да разбие постепенно, част по част, цялата ми имунна система. Прощален дар от ши Бердичев.

Бен преглътна. Баща му умираше. Не. Не беше възможно! Бавно заклати глава.

— Съжалявам, Бен, но е вярно. Знам го от два месеца. Могат да забавят ефекта, но не много. Лекарите на танга ми дават две години. Може би и по-малко. Така че разбираш — нямам много време. Нямам време да направя всичко онова, което вече трябваше да съм направил.

— Какво?

— Например Черупката.