Счупеното колело полностью

— Ако желаеш. — Беше точно мястото, на което искаше да е Де Вор. Точно там го покриваха и тримата въоръжени мъже, скрити горе. Ако се опиташе да направи нещо…

Де Вор седна съвсем спокоен, вдигна капака на съдчето, после постави първия си камък в цу, Север. Еберт седна с лице към него, за момент го заразглежда, след това вдигна капака на своя съд и хвана между пръстите си един от черните камъни. Беше подготвил хората си предварително. Ако играеше на едно конкретно място — в средата на дъската, на границата с шан, юг, в интерсекцията до собствения си централен камък — тогава трябваше да открият огън и да убият Де Вор. Иначе щяха да стрелят само ако животът на Еберт беше в опасност.

Еберт се пресегна, игра на върха на шан, през две места от ъгловия си камък и на два реда от края на дъската.

— Е? — погледна към Де Вор през дъската. — Не си тук, за да ме питаш за здравето ми. Какво искаш?

Де Вор разглеждаше дъската, сякаш можеше да види предстоящата игра — фигурите от черните камъни и от белите, формата и взаимодействието им.

— Аз? Не искам нищо. Поне не от тебе, Ханс. Не затова съм тук. — Постави на дъската бял камък близо до последния на Еберт, после вдигна поглед и пак се усмихна. — Тук съм, защото има нещо, което ти може да искаш.

Еберт се втренчи в него удивен, след това се изсмя.

— Какво бих могъл да искам от тебе? — Плесна нов камък, почти безгрижно, през три квадратчета от първия.

Де Вор прецени хода, после поклати глава. Извади камък от съда си и го постави в средата между ъгъла и центъра, сякаш за да раздели някаква бъдеща формация от камъните на Еберт.

— Значи имаш всичко, което ти е нужно, Ханс?

Еберт присви очи, след това раздразнено плесна нов камък върху дъската. Беше през две квадратчета от центъра, между този на Де Вор и неговия собствен, така че сега петте камъка образуваха прекъснат диагонал от ъгъла до центъра — два черни, един бял, после още два черни.

Де Вор се усмихна широко.

— Това е интересна формация, не мислиш ли? Но е слаба — като Седмината. Черните може да имат числено преимущество над белите, но белите не са обкръжени.

Еберт се отпусна назад.

— Какво искаш да кажеш?

Де Вор постави друг камък, като го избута към чу, запад. Сега триъгълник от три бели камъка се намираше вдясно от триъгълник от черни. За момент Еберт се вгледа в позицията, после пак вдигна очи към лицето на Де Вор.

Де Вор го наблюдаваше отблизо, погледът му изведнъж беше станал остър, буден, усмивката — изчезнала от устните му.

— Искам да кажа, че служиш на господар, когото презираш. И съответно играеш лошо. Дали печелиш или губиш, за себе няма значение. Не е интересно.

Еберт докосна с език горните си зъби, след това взе нов камък и го остави в шан — осем надолу, шест навън. Беше необходим ход; засилващ позицията. Щеше да попречи на Де Вор да прекъсне линията му, докато се разпростира в територията, която сега обкръжава. За него играта вървеше добре.

— Значи ми четете мислите, ши Де Вор? И знаете как разсъждавам?

— Знам, че си човек със забележителен талант, Ханс. И знам, че си отегчен. Мога да го видя в нещата, които правиш, в решенията, които вземаш. Мога да видя как постоянно спъваш по-голямата част от себе си. Да не би да греша? Да не би това, което виждам, да е най-доброто, на което си способен?

Де Вор сложи нов камък. Неочаквано той преряза формацията, която Еберт току-що беше направил, и проби в територията, която бе оградил. Изглеждаше абсурден, слаб ход, но Еберт знаеше, че Де Вор е майстор в тази игра. Не би направил такъв ход без сериозна причина.

— Изглежда искаш да те отрежа. Но ако го направя, това означава да се инфилтрираш в този район тук — и той го очерта с ръка.

— А ако не го направиш?

— Е, очевидно е. Ти ме отрязваш. Разделяш групите ми.

Де Вор се усмихна.

— Така. Дилема. Какво да се избере?

Еберт отново вдигна поглед и срещна очите му. Знаеше, че чрез играта Де Вор иска да му каже нещо. Но какво? Дали Де Вор не го караше да направи избор? Седмината или той. Дали не го караше да излезе на открито и да обяви с кого е?

Остави камъка си, като отряза Де Вор, а своите линии остави открити.

— Казваш, че Седмината са слаби, а ти — ти си по-силен?

— В момента не. Погледни ме, аз съм като тези пет бели камъка тук, на дъската. Отрязан съм, разпръснат и числено по-слаб. Но съм добър играч и заровете са по-добри от момента, когато започнах. Тогава бяха седем срещу едно. Сега… — той постави шестия си камък — шест надолу, четири вън — в шан, заплашвайки ъгъла, — са само две срещу едно. И всеки ход подобрява шансовете ми. Аз ще спечеля. Накрая.

Еберт постави нов камък в диагоналната линия, за да попречи на Де Вор да се свърже с останалите си камъни, но това отново даде на Де Вор пространство в собствената му територия и той усети, че там Де Вор ще направи жизнена група.

— Знаеш, че винаги съм ти се възхищавал, Хауард. Със сигурност щеше да станеш маршал. Щеше да ръководиш нещата за Седмината.