Еберт се поколеба, после кимна. Така беше. Знаеше колко много са се разпръснали фамилиите сега; колко много зависеха от добрата воля на онези от Горе, на които бяха останали верни. Хора като баща му.
А когато баща му починеше?
Рязко вдигна поглед — беше взел решението си.
— Е? — подсказа Де Вор. — Ще станеш ли танг?
Еберт се изправи и протегна ръка.
Де Вор се усмихна и остави питието си. След това пристъпи напред и пренебрегвайки ръката му, прегърна младия мъж.
„Колкото по-абстрактна истина искаш да проповядваш, толкова повече трябва да търсиш смисъла в нея.“
Осем екрана светеха в дъното на стаята със смътна светлина — четири по дължина, два в дълбочина. На всеки от тях имаше екипиран образ на кух череп. В стаята имаше и други форми — смътни и неясни, осветени само донякъде от сиянието. Под екраните беше натикан тумбест, обемен механизъм, целият в копчета и скали. До него се виждаше метална рамка — мъничък четириъгълник, целият кръстосан от жици. В левия ъгъл имаше тясна количка, върху която бяха подредени купчини касети. Тъничките им горни краища проблясваха в сумрака. До тях се виждаше смътен човешки силует, проснат върху легло. Лицето му нямаше черти. Най-накрая, в самия център на стаята, се мъдреше специален монитор за графики — тънката му повърхност беше матова и гладка, светлината на осемте екрана се фокусираше във вдлъбнатата му повърхност.
Беше късно — минаваше три през нощта — и Бен Шепърд беше уморен, но преди да заспи, трябваше да довърши това последно нещо. Приклекна до количката и взе да прехвърля записите. Намери каквото му трябваше, отиде до графичния монитор и постави касетата. На мига се появи образ на птица. Застопори го и започна да го обръща, да го разглежда от всички възможни ъгли, сякаш търсеше някакъв недостатък, после го пусна доволен — птицата изпърха с крила и се стрелна във въздуха. Той отново застопори образа. Сега крилете на птицата бяха изтеглени назад и мощно я изтласкваха напред.
В много отношения това беше прост образ. Идеализиран образ на птица, създаден във вакуум.
Пак започна да прехвърля записите, извади три касети, след това се върна при графичния монитор и върна обратно първата. После постави в гнездото трите нови касети и синхронизира и четирите по предварително определен сигнал, след което ги пусна.
Този път птицата беше кацнала на прът в клетка, подобна на пагода. Докато гледаше, вратичката на клетката се отвори, птицата подхвръкна и се стрелна през тесния отвор.
Застопори образа и го завъртя. Този път птицата изглеждаше като в капан — човката и част от гладката й, горда глава се подаваха навън, останалото беше зад решетките. Отзад се различаваше познатата гледка на площада. Докато сложният образ се извърташе, се показаха и масите на кафе „Бургундия“. Видя се седнал на една от близките маси с онова момиче до него. Гледаше право към обектива и сочеше — сякаш й сочеше как птицата внезапно се е стрелнала, — но тя беше извърнала лице към него; червената й като пламък коса беше ярко контрастно петно на фона на богатата надвиснала Зеленина.
Усмихна се неуверено и пусна записа на скорост 1/50. Наблюдаваше как главата й се извърта бавно с лице към птицата. В този миг, когато лицето й се обърна анфас, птицата изскочи и прехвръкна над главите им. Тук записът свършваше.
Беше кратък отрязък, с продължителност не повече от девет секунди, но за да го сглоби, му трябваха седмици упорит труд. Сега обаче беше намислил да го зареже изцяло.
