Шантарам полностью

— Последователите му са го извършили, Лин — отвърна вместо него Абдул Гани. — И това, и поне още шест подобни убийства този месец. Някои са дори още по-страховити.

— Чувал съм хората да говорят за Сапна, но си мислех, че е само слух, градска легенда. Не съм чел нищо за него във вестниците, а аз чета вестници всеки ден.

— Към този въпрос се подхожда по много внимателен начин — обясни Кадербай. — Властите и полицията помолиха вестниците за съдействие. Те съобщават за случаите така, все едно не са свързани един с друг — като убийства по време на обикновени обири, които нямат връзка помежду си. Но ние знаем, че са ги извършили последователите на Сапна, защото думата Сапна е била изписана с кръвта на жертвите по стените и по пода. И въпреки потресаващата жестокост на нападенията, почти нищо ценно не е било откраднато от жертвите. Засега този Сапна не съществува официално. Но е само въпрос на време всички да узнаят за него и за това какво се върши в негово име.

— И вие… вие не знаете кой е той?

— Ние много се интересуваме от него, Лин — отвърна Кадербай. — Какво мислите за този плакат? Появил се е на много пазари и в много бордеи и е написан на английски, както виждате. На вашия език.

Усетих лек намек на обвинение в последните две думи. Макар, че нямах абсолютно нищо общо със Сапна и не знаех почти нищо за него, лицето ми се зачерви — онова особено виновно изчервяване на напълно невинния човек.

— Не знам. Май не мога да ви помогна с нищо.

— Стига де, Лин — скастри ме Абдул Гани. — Все трябва да ви хрумва нещо. Това с нищо не ви задължава. Хайде де, не се притеснявайте. Просто кажете първото нещо, което ви идва наум.

— Ами… — подех неохотно. — Първото нещо е, че според мен този Сапна… или човекът, който е написал този плакат… е християнин.

— Християнин! — разсмя се Халед. Той беше млад, може би на трийсет и пет, с къса тъмна коса и кротки зелени очи. Плътен белег се извиваше в гладка дъга от лявото ухо до ъгълчето на устата му и парализираше едната страна на лицето му. Тъмната му коса бе преждевременно прошарена с бяло и сиво. Лицето му беше интелигентно и чувствително, белязано повече от гнева и омразата, отколкото от раната от нож на бузата. — Та нали те уж обичат враговете си, а не ги изкормят!

— Остави го да довърши — усмихна се Кадербай. — Продължавайте, Лин. Какво ви кара да мислите, че Сапна е християнин?

— Не съм казал, че Сапна е християнин, а само че този, който е написал това, използва християнски думи и фрази. Вижте ето тук, в първата част, където се казва „Аз дойдох“… и… „Сторете го в моя прослава“ — подобни изрази има в Библията. А ето тук, в третия абзац… „Аз съм истината в техните лъжовни думи, аз съм светлината в мрака на тяхната алчност, моят кървав път е вашата свобода“ — той перифразира нещо. „Аз съм Пътят, и Истината, и Светлината…“ — и това е също от Библията^[1]. После, най-накрая той казва… „Блажени убийците, защото те ще откраднат живот за мен“ — това е по подобие на Проповедта на планината. Всичко това е взето от Библията, а сигурно има и още, но не го разпознавам. Но всичко е променено, все едно този тип, който го е писал, който и да е той, взема откъси от Библията и ги пренаписва отзад напред.

— Отзад напред? Обяснете, моля ви? — помоли Маджид.

— Искам да кажа, че е против идеите на казаното в Библията, но използва подобен език. Написал го е така, че значението и намеренията да са точно противоположни на оригинала. Все едно е обърнал Библията с главата надолу.

Можех да продължа да говоря, но Абдул Гани рязко прекъсна дискусията.

— Благодаря, Лин. Много ни помогнахте. Но хайде да сменим темата. На мен например разговорите за подобни беди като този безумец Сапна са ми искрено неприятни. Повдигнах темата, само защото Кадер ме помоли — а желанието на Кадер Хан е заповед за мен. Но вече наистина трябва да минем нататък. Ако не започнем да обсъждаме темата ни за вечерта, ще пропуснем всичко. Затова нека попушим и поговорим за други неща. Наш обичай е гостът да започне, така че ще бъдете ли така любезен?