Не познавах хлапето. Той бе един от хилядите, които никога не бях виждал, макар че живеех там вече почти от половин година и никой тук не живееше по-далеч от петстотин-шестстотин метра от колибата ми. Някои мъже като Джони Пурата и Прабакер като че познаваха всички в коптора. На мен ми се струваше невероятно как знаят интимни подробности от живота на толкова хиляди хора. Още по-забележително беше, че не бяха равнодушни и насърчаваха или се караха на всички тях и се тревожеха за всички. Чудех се каква ли е връзката между този младеж и Джони Пурата. Амир трепереше от полъха на нощния хлад, присвил устни в безшумен хленч, и си представяше как кърпи с игла и конец собствената си плът. Зачудих се как така стърчащият над него Джони го познаваше толкова добре и бе сигурен, ще го направи, за да кимне, все едно ми казва: „Ако му дадеш иглата, сам ще го направи“.
— Добре, добре, аз ще те зашия — предадох се аз. — Ще боли. Нямам обезболяващо.
— Щяло да боли! — избоботи радостно Джони. — Болката не е проблем, Лин. Хубаво, че ще те боли, Амир,
Настаних Амир на леглото си и завих раменете му с друго одеяло. Извадих газовия котлон от кухненския си кашон, нагласих го, запалих го и сложих тенджера с вода да заври. Джони изтича да помоли някого да направи горещ сладък чай. Измих набързо лицето и ръцете си в тъмното в банята на открито до колибата ми. Когато водата завря, сипах малко в една купа и пуснах две игли в тенджерата, за да ги изваря. С антисептик и топла сапунена вода промих раната и я подсуших с чиста марля. Превързах стегнато ръката с марля и оставих превръзката десет минути, за да се слепнат краищата на раната с надеждата, че така шиенето ще е по-лесно.
По мое настояване Амир изпи две големи канчета сладък чай, за да потисне симптомите на шок, които бе започнал да проявява. Страх го беше, но беше спокоен. Имаше ми доверие. Нямаше как да знае, че съм извършвал тази процедура само веднъж преди и по ирония на съдбата при подобни обстоятелства. При сбиване в затвора наръгаха един мъж. Проблемът между двамата противници, какъвто и да беше, бе разрешен в яростен сблъсък и що се отнася до тях, въпросът бе приключен. Но ако наръганият се явеше в затворническата болница за лечение, властите щяха да го тикнат в изолатора за затворници под закрила. За някои хора, особено за педофилите и доносниците, няма алтернатива, освен да бъдат поставени под закрила, защото иначе не биха могли да оцелеят. За други — мъже, тикнати там против волята си, изолаторът бе проклятие — проклятието на подозренията, клеветите и компанията на мъже, които презираха. Наръганият дойде при мен. Закърпих раната с кожарско шило и конец за бродерия. Раната заздравя, но остави грозен, сбръчкан белег. Споменът за него никога не ме напусна и не бях уверен, че ще зашия добре ръката на Амир. Плахата, доверчива усмивка, с която ме гледаше младежът, с нищо не ми помагаше.
Пийнах чай, изпуших една цигара и се заех за работа. Застанал на вратата, Джони се мъчеше без полза да пропъди няколко любопитни съседи и децата им. Хирургическата игла бе извита и много фина. Предположих, че би трябвало да се използва с някакви клещи, но нямах в аптечката. Едно момче ги беше взело назаем да поправи шевна машина. Наложи се да забивам иглата в кожата и да я издърпвам с пръсти. Беше неудобно и пръстите ми се хлъзгаха, и първите няколко кръстати шева излязоха криви. Амир гърчеше лице в изобретателни гримаси, но не извика. На петия шестия шев вече бях разработил техника и шевовете вече не се получаваха толкова грозни, макар и все така болезнени.
Човешката кожа е по-здрава и по-жилава, отколкото изглежда. Освен това е относително лесно да се зашие и конецът може да се обтегне доста, без да разкъса плътта. Но иглата, без значение колко е фина и остра, все пак е чуждо тяло и за тези от нас, които не са привикнали към подобна работа, съществува психологическо наказание, което плащаме всеки път, когато вкарваме чуждото тяло в нечия чужда плът. От мен потече пот, въпреки че нощта беше хладна. По това как с напредъка на шева Амир пребледняваше, а аз се чувствах все по-изнервен и изтощен, личеше под какво напрежение сме.
— Трябваше да го накараш да отиде в болницата! — креснах на Джони Пурата. — Това е нелепо!
— Ти правиш много отличен шев, Лин — възрази ми той. — Можеш да ушиеш много хубава риза с такива бодове.
— Не е чак толкова добър. Ще му остане голям белег. Не знам какво изобщо правя тук, мамка му.
— Да нямаш неприятности с тоалетната, Лин?
— Какво?
— Не можеш да ходиш до тоалетната? Да нямаш запек?
— За Бога, Джони! Какви ги дрънкаш?
— За това, дето си такъв кисел, Лин. Обикновено не се държиш така. Може би имаш проблем със запека, мисля аз?
— Не! — изпъшках.
