Шантарам полностью

— Възможно ли е аз да платя глобата? — попитах на марати, като използвах широко приетия евфемизъм за подкуп на полицията.

Пазачът се усмихна и поклати глава. При сбиването пострадал полицай, обясни той, и нищо не зависело от него.

Вдигнах безпомощно рамене, отидох до решетката и съобщих на мъжете, че не мога да платя гаранция или рушвет, за да ги пуснат. Те ми задърдориха толкова бързо на развален хинди, че нищо не им разбирах.

— Не, Лин! — усмихна ми се лъчезарно Прабакер. — Те не се тревожат за тях си, за Кано се тревожат! И той е арестуван, този мечок. Те много се тревожат за техния мечок. За това искат ти да им помогнеш!

— Мечокът е арестуван? — попитах надзирателя на марати.

— Джи, ха! — отвърна той и усмивка на гордост изви рунтавия му мустак. — Господине, да Мечокът е в ареста долу!

Погледнах Прабакер. Той сви рамене.

— Мисля, че трябва да идем да видим тоя мечок? — предложи той.

— Да, трябва да видим мечока! — отговорих.

Слязохме по стоманените стълби на първия етаж и ни посочиха редица от килии точно под стаите, които видяхме горе. Надзирателят на първия етаж отвори една от стаите, надникнахме вътре и видяхме Кано мечока, седнал сред тъмната, празна килия. Стаята беше голяма, с дупка за тоалетна на пода в единия ъгъл. Вратът и лапите на мечока с грамадната муцуна бяха оковани и веригите бяха прекарани през металната решетка на единия прозорец. Той седеше, подпрял широкия си гръб на стената и протегнал напред задните си лапи. Изражението му — няма как иначе да опиша чертите му, освен като „изражение“ — бе неутешимо и дълбоко тревожно. Докато го наблюдавахме, той нададе продължителна, сърцераздирателна въздишка.

Прабакер бе застанал зад мен. Обърнах се да го попитам нещо и видях, че той плаче. Лицето му бе изкривено от риданията. Преди да успея да кажа нещо, той се провря покрай мен и се втурна към мечока, като заобиколи протегнатата ръка на надзирателя. Стигна до Кано, разперил ръце за прегръдка, притисна се към животното, прилепи глава до главата на Кано и започна да гали проскубаната козина, като мърмореше нежно. Спогледахме се с надзирателя. Мъжът вдигна вежди и енергично разтърси глава. Явно беше впечатлен.

— Аз го направих пръв, знаете ли — чух се да казвам на марати. — Преди около месец. Аз пръв прегърнах този мечок.

Надзирателят присви устни в жалостива, презрителна усмивка.

— Много ясно — подхвърли ми той подигравателно. — Прегърнал си го, че как!

— Прабакер! — извиках. — Хайде да приключваме с това!

Той се дръпна от мечока и тръгна към мен, като бършеше сълзи с опакото на ръцете си. Толкова беше съкрушен, че го прегърнах през раменете, за да го утеша.

— Дано нямаш нищо против, Лин — предупреди ме той. — Мириша същото като на мечок.

— Няма нищо — отвърнах му кротко. — Няма нищо. Да видим какво можем да направим.

След още десет минути разговор с надзирателите и другите полицаи се изясни, че е невъзможно да платим гаранция нито за мечкарите, нито за мечока им. Нищо не можехме да направим. Върнахме се при металната решетка и съобщихме на мечкарите, че не можем да им помогнем. Те се впуснаха отново в оживен диалог с Прабакер.

— Те знаят всичко, че не можем да им помогнем — поясни ми Прабакер след няколко минути. — Но искат да ги сложат в същата килия с Кано. Тревожат се за Кано, защото е самотен. От бебе той никога не е спал сам, нито една нощ. Само заради това те страшно се тревожат. Казват, че Кано, той ще го е страх. Ще спи лошо и ще сънува страшно много страшни сънища. Ще плаче от самота. И ще го е срам, че е в затвора, защото той иначе си е много мирен гражданин, този мечок. Те искат само да слязат в оная килия с Кано да му правят хубава компания.

Щом Прабакер приключи с обяснението, единият от мечкарите ме погледна в очите. Мъжът бе обезумял. Лицето му бе изкривено от тревога. Болката бе изпънала устните му като муцуната на ръмжащо животно. Той повтаряше отново и отново една и съща фраза с надеждата, че с повтаряне и със силата на чувството ще ме накара да разбера. Изведнъж Прабакер отново избухна в сълзи — хлипаше като дете, вкопчен в металната решетка.

— Какво казва той, Прабу?

— Казва, че човек трябва да обича своя мечок, Лин — преведе ми Прабакер. — Така го казва. Човек трябва да обича своя мечок.