Подадох на надзирателя банкнота от петдесет рупии и той я прибра, а после ми обърна гръб и отиде при металната врата. Последвахме го. Там се бяха насъбрали още повече мъже, съвсем будни и бъбриви, въпреки късния час. Надзирателят ги изгледа един по един, докато не млъкнаха. После ме извика. Когато застанах срещу металната решетка, тълпата се раздели и две фантастични фигури си пробиха път напред. Бяха мечкарите, мъжете със синя кожа, които доведоха мечока Кано в моя бордей по молба на Абдула. Те стигнаха до решетката и се вкопчиха в прътите, като ми бърбореха толкова бързо и припряно, че разбирах само по една на четири-пет думи.
— Какво става, Прабу? — попитах, съвсем стъписан. Когато Прабакер ми съобщи, че
— Те са твои приятели, нали? — попита Прабакер. — Не помниш ли, Лин? Когато дойдоха с Кано за твойта мечешка прегръдка.
— Да, разбира се, че ги помня. При тях ли ме доведе?
Прабакер примига насреща ми, после бързо се обърна да види израженията на надзирателя и на мечкарите.
— Да, Лин — рече той тихо. — Тези хора помолиха да дойдеш. Ти… искаш да си тръгнеш ли?
— Не. А не. Просто няма значение. Какво искат те? Не им разбирам.
Прабакер ги помоли да обяснят какво искат и двамата мъже със синя кожа се развикаха, вкопчени в прътите на решетката като в дъските на сал сред открито море.
— Те казват, разправят, че са отседнали близо до Нейви Нагат и там намерили някакви други хора, дето също били мечкари, и имали една много тъжен и мършав мечок — заобяснява Прабакер, като се мъчеше да накара мъжете да се успокоят й да говорят по-бавно. — Разправят, — че тези другите си нямали уважение на мечока. Биели мечока с камшик и тоя мечок плачела и цялата я боляло.
Мечкарите заизливаха поток от думи, който накара Прабакер да се умълчи — той слушаше и кимаше, отворил уста да заговори. Още затворници се струпаха на вратата да слушат. Едната стена на коридора зад нея беше с високи прозорци с метални решетки. От другата страна на препълнения с хора коридор имаше няколко стаи. Мъжете се изсипваха от тези стаи и тълпата на вратата набъбна до стотина или повече затворници, и всички те слушаха, запленени, историята на мечкарите.
— Толкова здраво бъхтели тия горкия си мечок — преведе Прабакер. — И дори като плачел, тия не спирали да го бият, мечока. И да знаеш, мечокът бил
Мъжете зад вратата откликнаха със сърдити, възмутени крясъци и състрадателни подвиквания.
— Нашите хора тука, те много се разсърдили на другите, дето биели тоя другия мечок. Затова отишли при другите и им казали, че не бива да бият никакви мечоци. Но те били много лоши и сърдити, ония. Последвали много крясъци и блъсканици и лоши думи. Един от ония, той напсувал нашите хора на сестрите. Нашите хора пък им казали на ония другите, задници. Лошите, те нарекли нашите хора мамицата им и копелета. Нашите хора ги напсували на братя. Другите пък ги напсували на още много работи. Нашите хора, те пък им отговорили с много…
— Давай по същество, Прабу.
— Да, Лин — отвърна той и заслуша внимателно. Последва продължителна пауза.
— Е? — подканих го.
— Продължават много лошите думи, Лин. — Той сви безпомощно рамене. — Но някои от тях, длъжен съм да кажа, много, много ги бива, да ти ги кажа ли?
— Не!
— Добре — каза той най-сетне. — Най-накрая някой извикал полицията и имало голямо сбиване.
Той пак млъкна и се заслуша в последвалото развитие на историята. Обърнах се към надзирателя и видях, че и той се е задълбочил в развитието на сагата също като затворниците. Докато слушаше, той дъвчеше паан, рунтавият му мустак мърдаше нагоре-надолу и несъзнателно подчертаваше интереса му. Съсредоточените слушатели одобриха с дружен рев нещо в историята и надзирателят също се присъедини към тях.
— Първо другите побеждавали в това голямото сбиване. Имало страшно много бой, Лин, като в „Махабхарата“. Тия лошите имали няколко приятели, които всичките се включили с юмруци и ритници и удари с чехъл. После Кано мечокът, той се разсърдил. Точно преди да дойде полицията, Кано мечока се включил в сбиването да помага на неговите си мечкари. И прекратил набързо боя. Събарял ония другите и наляво, и надясно. Тоя Кано мечок много хубаво се бие. Пребил лошите и приятелите им, хубавичко ги натупал!
— А после арестували сините мъже — завърших вместо него.
— Тъжно ми е да го кажа, но да. Арестували ги по обвинение в предизвикване на размирици.
— Добре. Да поговорим.
Прабакер, надзирателят и аз се дръпнахме на две крачки от вратата, до голото метално бюро. Погледнах през рамо и видях, че мъжете на вратата напрягат слух да подслушат разговора ни.
— Как се казва на хинди
Прабакер попита, но пазачът поклати глава и ни каза, че и дума не можело да става.
