— Вселенската история е история на движението — заговори Кадер, все така загледан в лодките, скупчени заедно като вързани коне. — Вселената такава, каквато я познаваме в този живот, един от многобройните й животи, от зараждането си се е разширявала толкова много и толкова бързо, че само можем да говорим за това, но по никакъв начин не бихме могли да го проумеем или да си го представим. Учените наричат огромното разширение Големия взрив, въпреки че е нямало взрив, в смисъл на бомбена експлозия. В първите мигове след това, в първите проблясъци на атосекундите, Вселената е приличала на гъста супа, сварена от най-прости парчета. Тези парчета били толкова прости, че още не били атоми. Докато Вселената се разширявала и охлаждала, тези мънички парченца се свързали и образували частици. После частиците се свързали и създали първия атом. После атомите се свързали и съставили молекули. После молекулите се свързали и създали първата звезда. Тези първи звезди завършили своя цикъл и избухнали във взрив от нови атоми. Новите атоми се свързали и създали още звезди и планети. Всичко, от което сме сътворени, е дошло от тези загинали звезди. Ние сме сътворени от звезди — и ти, и аз. Съгласен ли си дотук с мен?
— Да — усмихнах се. — Още не зная накъде биеш, но дотук е добре.
— Точно така! — засмя се той. — Дотук е добре. Можеш да провериш научната достоверност на онова, което ти казвам — всъщност, искам да проверяваш всичко, което казвам, и всичко, което някога ще научиш от другите. Но съм убеден, че науката е права в рамките на нашите знания. Изучавам тези неща от известно време с един млад физик и фактите ми са верни по същество.
— Доволен съм и на думата ти — казах аз и наистина бях доволен само да бъда в компанията му и единствен да разполагам с вниманието му.
— Да продължим. Нито едно от тези неща, никой от тези процеси, никое от тези свързвания не биха могли да се опишат като „случайни събития“. Вселената има своя природа, сама по себе си, нещо като човешката природа, ако искаш. И в нейната природа е да съчетава, да строи и да става все по-сложна. Непрекъснато го прави. При подходящи обстоятелства частиците материя винаги ще се свързват в по-сложни структури. И този факт за природата й, този стремеж към подреденост и свързване на подредени неща, си има име. В западната наука го наричат тенденция към усложнение и такова е устройството на Вселената.
Трима рибари, облечени в лунги и потници, се приближиха стеснително. Единият носеше две телени кошници с чаши вода и топъл чай. Другият стискаше чиния със сладки ладу. Третият държеше шилом и две голи чарас в протегнатите си ръце.
— Ще пиете ли чай, сър? — попита учтиво единият на хинди. — Ще попушите ли с нас?
Кадер се усмихна и кимна. Мъжете бързо ни подадоха чаши с чай — на Кадер, на Назир и на мен, приклекнаха на земята и приготвиха шилома. На Кадер бе предоставена честта да запали лулата, а на мен — вторият „дум“. Лулата обиколи всички два пъти и последният мъж изтръска пепелта и издиша думата „Калаасс… Свърши…“ заедно със синята струйка дим.
Кадер продължи да ми говори на английски. Сигурен бях, че мъжете не го разбират, но те останаха с нас и не сваляха очи от лицето му.
— Да продължа по тази тема, Вселената такава — каквато я познаваме, и всичко, което можем да научим за нея, потвърждават, че тя става все по-сложна. Така е, защото такава е нейната природа. Тенденцията към усложнение я е довела от почти съвършена простота до степента на сложност, която виждаме около нас, накъдето и да погледнем. Вселената винаги го прави. Тя винаги се движи от простото към сложното.
— Мисля, че знам накъде биеш.
Кадер се засмя и рибарите също се засмяха.
— Вселената… — продължи той. — Тази Вселена, която познаваме, е започнала от почти абсолютна простота и става все по-сложна от близо петнайсет милиарда години. След още милиард години ще е още по-сложна от днес. След пет милиарда, след десет милиарда — неизменно ще се усложнява. Тя се движи към… нещо. Към някаква върховна сложност. Ние може да не стигнем дотам. Един водороден атом може да не стигне дотам, едно листо, един човек, една планета може да не стигнат дотам, до тази върховна сложност. Но всички ние се движим към нея — всичко на света се движи към нея. И тази окончателна сложна структура, онова, към което се движим, аз избирам да нарека Бог. Ако тази дума „Бог“ не ти допада, го наричай „Върховната сложност“. Както и да го наречеш, цялата Вселена се движи към него.
