Шантарам полностью

— Вселената не се ли управлява много повече от случайността? — попитах. Усещах накъде клонят доводите му и търсех начин да ги отбия. — Ами гигантските астероиди и прочие? Ние, искам да кажа нашата планета, можем да бъдем разбити на парченца от някой гигантски астероид. Всъщност съществува статистическа вероятност за мащабни сблъсъци. И щом нашето Слънце угасва — а един ден то ще угасне — това не е ли противоположно на сложността? Ако цялата тази сложна планета бъде разбита на атоми, а Слънцето ни угасне, как се вписва това в движението към сложността?

— Добър въпрос — отвърна Кадербай и щастлива усмивка разкри редица кремави зъби с малка цепка в средата. Дискусията му доставяше удоволствие и осъзнах, че никога досега не съм го виждал толкова оживен и възторжен. Ръцете му блуждаеха из въздуха, илюстрираха едни твърдения и подчертаваха други. — Вярно, нашата планета може да бъде разбита, а един ден нашето прекрасно Слънце ще угасне. Но ние, доколкото знаем, сме най-развитият израз на сложността в нашата част на Вселената. Несъмнено ако бъдем унищожени, ще е голяма загуба. Ще е ужасно прахосничество на цялото това развитие. Но процесът ще продължи. Ние самите сме израз на този процес. Телата ни са деца на всички угаснали преди нас слънца и звезди, създали атомите, от които сме съставени. И ако бъдем унищожени — от астероид или от собствените си ръце, то някъде другаде във Вселената нашето равнище на сложност, това равнище на сложност, притежаващо съзнание, способно да разбере процеса, ще бъде дублирано. Не говоря за хора точно като нас. Искам да кажа, че някъде другаде във Вселената ще се развият мислещи същества, също толкова сложни, колкото нас. Ние ще престанем да съществуваме, но процесът ще продължи. Може би това се случва в милиони светове и сега, докато разговаряме. Всъщност, твърде е вероятно да се случва навсякъде из Вселената, защото тя е така устроена.

Беше мой ред да се засмея.

— Добре, добре. Значи искаш да кажеш… чакай да се сетя… че всичко, което помага на този процес, е добро, нали? И че всичко, което отива в другата посока… според твоето тълкувание е зло, на?

Кадербай се съсредоточи върху мен, вдигнал вежда развеселено или неодобрително, или и двете. Бях виждал неведнъж същото изражение на лицето на Карла. Той може би смяташе моя леко подигравателен тон за груб. Не беше умишлено. Всъщност, беше отбрана, защото не намирах недъг в логиката му и бях дълбоко впечатлен от доводите му. Може би просто бе изненадан. Много по-късно ми каза, че едно от първите неща, които харесал в мен, било, че не се боя от него, и безстрашието ми често го стряскало със своята наглост и безразсъдство. Но каквото и да бе подбудило усмивчицата и вдигнатата му вежда, мина доста време, докато продължи.

— По същество си прав. Всичко, което подсилва, тласка и ускорява движението към Върховната сложност, е добро. — Произнасяше думите толкова бавно и с такава прецизност, щото не се съмнявах, че многократно е изговарял същото. — Всичко, което забавя, спъва или пречи на това движение към Върховната сложност, е зло. Прекрасното в това определение на доброто и злото е, че е и обективно, и универсално приемливо.

— Но дали съществува обективност? — попитах, уверен, че най-сетне съм стъпил на по-твърда почва.

— Когато казваме, че това определение за доброто и злото е обективно, имаме предвид, че то е толкова обективно, колкото може да бъде в днешно време, и е най-доброто от нашето познание за Вселената. То се основава на мъдростта, разкрита във всяка вяра или политическо движение. То е сходно с техните най-висши принципи, но се основава по-скоро на знанията, отколкото в убежденията ни. В такъв смисъл е обективно. Разбира се, това, което знаем за тази Вселена и за нашето място в нея, постоянно се променя с новата информация и новите проникновения. Ние никога не сме идеално обективни за нищо, истина е, но можем да бъдем повече или по-малко обективни. И когато даваме определение на доброто и злото въз основа на познанията си — на нашите понастоящем върховни познания — сме възможно най-обективни в несъвършените граници на нашето разбиране. Приемаш ли го?

— Съгласен съм, когато казваш, че обективно не означава абсолютно обективно. Но как могат различните религии — без да споменаваме атеистите, агностиците и просто обърканите като мен — как могат да намерят определение, което е универсално приемливо? Не искам да те обидя, но според мен повечето вярващи се интересуват главно от своите собствени представи за Бог и рай, ако ме разбираш, и не биха могли да постигнат съгласие за нищо.