— Добър довод. Не съм обиден — отвърна Кадер и погледна седналите в краката му рибари. Размениха си широки усмивки и той продължи: — Когато казваме, че това определение за доброто и злото е универсално приемливо, искаме да кажем, че всеки разумен и способен да разсъждава човек — всеки разумен и способен да разсъждава индуист, мюсюлманин, будист, християнин, евреин, та дори и атеист — може да го приеме за универсално определение за доброто и злото, защото, се основава на нашите познания за устройството на Вселената.
— Мисля, че те разбирам — отбелязах, когато той замълча. — Но не мога да схвана мисълта ти, що се отнася до…
— Ако ти дам пример, Лин, може би ще е по-ясно. Ще използвам аналогия с начина, по който измерваме дължината, защото много съответства на нашето време. Мисля ще се съгласиш, че съществува потребност да определим обща мярка за дължина, нали?
— Като ярдове, метри и прочие ли?
— Именно. Ако нямаме общ договорен критерий за измерване на дължината, никога няма да се договорим колко земя имаш ти и колко — аз или колко дълги греди да отрежем, когато строим къща. Всичко ще е в хаос. Ще се караме за земята, а къщите ще рухват. Откакто свят светува, ние винаги сме се опитвали да постигнем обща договореност за измерването на дължината. Следиш ли този път краткия полет на мисълта ми?
— Все още да — засмях се и се зачудих накъде ли ме водят доводите на мафиотския дон.
— Е, след Френската революция учени и правителствени чиновници решили да се вложи някакъв разум в системата за мерки и теглилки. Въвели десетичната система, основана на единица за дължина, която нарекли метър, от гръцката дума
— Така…
— И първото им решение било един метър да се равнява на една десета милионна, част от разстоянието между Екватора и Северния полюс. Но изчисленията им се основавали на идеята, че Земята е идеална сфера, а Земята, както днес знаем,
— Платино…
— Иридиева. Да. Но платино-иридиевите пръчки се рушат и свиват много бавно, въпреки че са много твърди, и мерната единица постоянно се променяла. В по-нови времена учените разбрали, че размерът на платино-иридиевата пръчка, която използвали за еталон, след, да речем, хиляда години ще бъде много по-различен от днешния.
— И… това е било проблем?
— За строенето на сгради и мостове, не — отвърна Кадербай, приел моя довод много по-сериозно от мен.
— Но недостатъчно точно за учените — додадох по-сериозно.
— Да. Те искали непроменлив еталон, с който да измерват всичко останало. И след няколко опита и различни техники международният стандартен еталон за един метър бе определен едва миналата година, като разстоянието, което един светлинен фотон изминава във вакуум, грубо казано, за една тристахилядна от секундата. Разбира се, това води до въпроса как
— Аз… ще съм доволен засега да си останем с метъра — отклоних, отново усмихнат против волята си.
— Много добре. Мисля, че схващаш мисълта ми — ние избягваме хаоса в строежа на къщи, поделянето на земята и така нататък, като разполагаме с общоприета стандартна мерна единица за дължина. Наричаме я метър и след много опити сме се договорили за модела на определяне на тази единица мярка. По същия начин можем да избегнем хаоса в света на човешките дела, като разполагаме с общоприета стандартна мерна единица за морала.
— Разбирам те.
— В момента повечето от начините за определяне на единицата за морал си приличат в намеренията, но се различават в подробностите. Затова свещениците на един народ благославят войниците си, преди да заминат на война, а имамите на
— И ти издигаш