Шантарам полностью

— Ами, мисля, че нашето определение е по-близо по прецизност до фотонно секундната мярка, отколкото до платино-иридиевата пръчка, но по същество е така. Мисля, че когато търсим обективна мярка за доброто и злото, мярка, която всички хора биха приели като разумна, най-добре е да изучаваме устройството и природата на Вселената — качества, които определят цялата й история и факта, че тя постоянно върви към все по-голямо усложнение. Най-добре е да използваме самата природа на Вселената. И всички свещени писания на всички големи религии ни дават този съвет. Свещеният Коран, например, често ни казва и ни наставлява да изучаваме планетите и звездите, за да открием истината и смисъла.

— Но все още се налага да задам въпроса защо да използваме точно този факт, тенденцията към усложнение, а не някой друг? Все пак не е ли произволно? Все пак не е ли въпрос на избор кой факт избираш за основа на своята нравственост? Не се правя на тъп, наистина ми изглежда съвсем произволно.

— Разбирам съмненията ти — усмихна се Кадер и вдигна очи към хоризонта, където небето се сливаше с морето. — В самото начало на този път и аз бях настроен много скептично. Но сега съм убеден, че понастоящем няма по-добър начин да се мисли за доброто и злото. С което не твърдя, че това определение винаги ще бъде най-доброто. И за определяне дължината на метъра в бъдеще ще се появи нов, по-съвършен начин. Всъщност сегашното най-добро определение използва разстоянието, изминавано от един светлинен фотон във вакуум, все едно във вакуума нищо не се случва. Но се знае, че във вакуума се случват различни неща. Съществуват многобройни, многобройни реакции, които протичат във вакуум, постоянно. Сигурен съм, че в бъдеще ще се намери още по-добър модел за определяне дължината на метъра. Но в момента този е най-добрият. И при нравствеността тенденцията към усложняване — това, че цялата Вселена непрекъснато върви нататък и винаги е вървяла — е най-добрият начин, с който разполагаме, да преценяваме обективно доброто и злото. Предпочитаме този факт пред другите, защото е най-_важният_ факт, засягащ Вселената. Това е фактът, който важи за цялата Вселена от самото начало на съществуването й. Ако можеш да ми предоставиш по-добър начин за обективна преценка на доброто и злото, който да важи за всички хора от всички вероизповедания и за невярващите, и за цялата история на цялата Вселена, ще съм много, много щастлив да го чуя.

— Добре, добре. Значи Вселената се движи към Господ или към някаква Върховна сложност. Всичко, което помага на това, е добро. Всичко, което му пречи, е зло. Но това за мен все още не разрешава проблема кой преценява злото. Как да узнаем? Как да разберем дали всяко едно нещо, което вършим, ни води нататък, или ни възпира?

— Добър въпрос. — Кадер стана и разглади гънките на свободния си ленен панталон и дългата до коленете памучна риза. — Всъщност, това е правилният въпрос. И когато му дойде времето, ще ти дам добър отговор.

Той се обърна към тримата рибари, които станаха заедно с него и вежливо изчакаха. Изпълни ме самодоволство, че успях да го озадача с въпроса си, но тази горделива надежда се разсея, докато гледах как разговаря с босоногите рибари. Всяка дума, изречена от Кадер, бе изпълнена с толкова неоспоримост, в този човек имаше такава решителна, необорима увереност, че тя насищаше и твореше дори мълчанията му. Знаех, че моят въпрос има отговор. Знаех и че той щеше да ми го даде, когато преценеше, че му е дошло времето.

Застанал до него, аз подслушвах разговора. Той ги питаше дали имат оплаквания, дали някой тормози бедняците на кея. Когато му казаха, че засега няма такива, той ги разпита каква работа се намира и дали работните места се разпределят честно сред най-нуждаещите се. След като го увериха и в това, той попита за семействата и децата им. Най-накрая поговориха за работата в риболовната флотилия на Сасун док. Те му разказаха за бурните, големи като планини вълни, крехките лодки, приятелствата, възникващи в морето, и за приятелите, изгубени в морето. Той им разказа за единствения път, когато бил плавал в дълбоки води по време на свирепа буря в дълга дървена рибарска лодка. Описа им как се вързал за лодката и как пламенно се молил, докато не съзрели суша. Те се засмяха, а на сбогуване се опитаха почтително да докоснат нозете му, но той ги хвана един по един за плещите и ги изправи, а след това се ръкува с всекиго. Когато си тръгнаха, те вървяха с изправен гръб и високо вдигната глава.

— Как се сработихте с Халед? — попита ме Кадер, докато се връщахме от пристана.

— Много добре. Аз го харесвам. Хареса ми да работя с него. Щях да продължа, ако не беше ме пратил при Маджид.

— А там как върви? Как е с нашия Маджид?

Подвоумих се. Карла ми беше казала, че мъжете разкриват мислите си, когато извръщат поглед, и чувствата си, когато се двоумят. При жените, беше казала тя, е обратното.

— Уча, каквото ми трябва. Той е добър учител.

— Но с Халед Ансари установи по-тясна връзка, нали?