— Кого? Какво? Змей ли? Готфрид, Готфрид, изглежда си отпуснал юздите в мое отсъствие! Ще трябва да ги стегна! Значи искате да останете в Китай, манхер Ардапеленбош? Де се установите завинаги тук?
— Да, желая го именно заради здравето си. Искам да купя някоя плантация, а ако не намеря, ще си направя.
— Но къде?
— Още не зная, затова ще търся навсякъде.
— Нима говорите и разбирате китайски?
— Ни най-малко.
— В такъв случай е много рисковано да се отправите към вътрешността на страната.
— О, аз не се страхувам. Ще взема със себе си преводач. Нашият консул ще ми препоръча някой. Няма защо да се безпокоя. От кого да се страхувам? Никога не нося парите със себе си, на Rug (гърба) ми висят две пушки; Kruit (барут) и Kogels (куршуми) имам предостатъчно.
— А решил ли сте вече накъде ще се отправите от Кантон?
— Не, ще питам консула.
— Струва ми се, че вашият лекар ви е наплещил глупости. Имаше ли той някакъв интерес от заминаването ви?
— Абсолютно никакъв, макар неговият Schoonvader (тъст) да купи от мен плантацията.
— Ето какво било! Вие сте един мил, доверчив хер. Имате ли семейство?
— Жена и деца нямам. Но моят Grootvader (дядо) е още жив в Нидерландия. Той живее при моята Zuster (сестра) и има много добър подслон.
— Няма ли да ви е по-добре да отидете при тях в родината си?
— Не. Нидерландия не е подходяща за здравето ми. Аз обичам отечеството си, но там не е достатъчно топло. Там няма да мога да ям и да пия. Цялото ми Lichaam (тяло) ще се поболее от Hoofd (главата) до Voeten (петите). Какво ще ме ползва Vices (месото), като не мога да го ям и Wijn (виното), като не мога да го пия? Ще изпосталявам все повече и повече, докато накрая стана като Breinaald (кука за плетене), а ръцете и краката ми заприличат на Draad (конци). Предварително виждам смъртта пред очите си. Не, аз бих бил един нещастен речен кон, ако пожелаех да отида в Нидерландия. Оставам тук, защото не искам да умра.
— Че имате ли всичко, което ще ви е необходимо за пътуването?
— Имам си paspoort (паспорта) и навсякъде кредитна сметка. От повече не се нуждая.
— Е, ние сме по-добре екипирани от вас и нека видим как ще се погодим. Тъй като не можем да отпътуваме още днес, предлагам да разгледаме Хонконг. Така ще имам възможността да ви покажа джонката. Готфрид, натъпчи лулата и налей нова вода в балона!
— Т’ва всъщност би могъл да стори келнерът или камериерът. Тук аз съм желан и уважаван вояжьор44, чието човешко достойнство не са съвместява с чистенето на вехти лули.
— А, тъй значи! На господин ли се каниш да си играеш? Нямам нищо против да опитаме по твоя начин, после аз ще замина с някой друг ваксаджия. Предупреждение за напускане нямаме; предплатата, която имаш, ще ти подаря.
— К’во? Изгонен ли ша бъда? Таман т’ва ми липсваше на ’сичкото отгоре! Тогаз предпочитам ’се пак да са нахвърля на доброто наргиле с обичайната вдъхновеност! Оставам за вас верния Готфрид заедно с Буйон с най-дълбока преданост, както отнапреж!
Той си отвори едно от останалите пълни шишета, изпи го и се измъкна с лулата от помещението. Малко по-късно компанията се отправи на път.
Редът беше обичайният: отпред кучето, после господарят — с края на шлауха в уста и зад него Готфрид фон Буйон с лулата и обоя. Следваше ги Рихард в контешката студентска униформа, а зад него крачеха един до друг Търнърстик и минхер ван Ардапеленбош.
Лекият яд, който капитанът бе таил срещу холандеца, му бе преминал. Изобщо последният беше човек, на когото можеш да се сърдиш само за минути.
Едва ли е необходимо всъщност да се споменава, че тяхната поява предизвика най-голяма сензация. Особено комично изглеждаше минхер до фалшивия мандарин. Той не бе могъл да се реши да остави пушките и раницата в хотела — носеше трите предмета на гърба по вече описания начин, и над тях бе разперил огромния си чадър.
Така се движеха бавно и тържествено към кея, за да стигнат до джонката. Същевременно се отдалечаваха от района, където лежаха на котва европейските кораби.
Китайските транспортни съдове небезоснователно привличат погледа на европееца.
Големите търговски джонки са тромави кораби със значителна големина, чиято предна и задна палуба са доста по-високи от средния борд, което им придава необикновен вид. Те стърчат над водата с хипопотамска непохватност.
