Кърмата им е много широка — напомня старите холандски линейни кораби пъстро изрисувана, а понякога и позлатена, докато палубата е снабдена с грамаден покрив, от което съдът изглежда още по-недодялан. Извънредно дебелите мачти се състоят от едно-единствено тяло, нямат стенги и на върха им е монтирана една макара, през която минава дебело здраво въже, с чиято помощ се издига тежкото рогозено ветрило. Предната част е боядисана най-вече в червено. Вдясно и вляво на щевена се забелязва по едно око — често четири-пет фута в диаметър и изписано във възможно най-крещящи цветове. На тези две странно опулени очи джонките дължат популярното си название „Лунг-йен“, Драконови очи. Те трябва да придават на кораба онзи застрашителен израз, който прогонва злите духове и другите неземни страшилища, които в определено време се спускат на земята и особено във водата. Думата „джонка“ означава „кораб“ и на литературен китайски се произнася „джуен“, но в диалекта на Кантон — „джонк“.
По-големите джонки побират до петстотин тона товар и са тримачтови. Те са леки и семпло стъкмени, така че не могат да понесат някое по-силно вълнение или изстрел от голямокалибрено оръдие. Въпреки това самите търговски джонки, опасяващи се с право от речните пирати, имат едно или дори две оръдия на борда си. Поради простотата на такелажа и ветрилата не могат да кръстосват, а плават само с благоприятен вятър и по тая причина например правят годишно един курс отиване и връщане между Китай и Ява или Сингапур, понеже духащите там по половин година ветрове, наричани „мусони“, са благоприятни само в едно направление.
Бойните джонки са малко по-елегантно и по-добре построени, а и с не толкова високи бордове. Не плават лошо, но са пригодни само за реки и крайбрежието, тъй като не могат да се преборват с големи вълни. Обикновено притежават от четири до шест три или четирифунтови оръдия на борд, едно или две шест до деветфунтови на носа и понякога няколко малки топа на кърмата. Няколко джингалс или валбюкзен с дълга шест-осем стъпки цев и два цола светъл диаметър на дулото се въртят на цапфи върху станоците си, монтирани на страничните бордове. Войниците са въоръжени с кремъклийки, копия, саби и щитове, ала мнозина си служат и с лъкове и стрели. Двадесет и пет до тридесет гребци подпомагат платната. Дисциплината дори на бойните джонки е типично китайска. Три пъти на ден се възнася молитва към Бога на войната, придружавана от раздиращи ушите хлопатари, тъпани, ревове, крясъци, възпламеняване на фишеци, ракети и разни други фойерверки.
Едва на 8 юни 1869 година бе пуснат във фу-чеу от стапела първият построен по европейски образец военен кораб. Днес Китай притежава известен брой подобни съдове, но за една държава с около петстотин милиона жители45 това означава направо нищо.
И ако на военния кораб нещата с дисциплината не вървят добре, то на търговските джонки в това отношение те изглеждат още по-зле.
Собственикът или суперкаргото на кораба има неограничено господство върху целия корабен товар; той купува и продава съвсем по своя угода и упражнява надзор над евентуалните пасажери, предоставени изцяло на неговото самовластие. Над командването на кораба и поведението на екипажа той няма думата.
Командването води, както беше вече споменато, капитанът, наричан хо-чинг, което буквално значи „старият корабен фенер“ и се отнася и за пилот. Негов дълг е да води кораба денем и нощем и да съблюдава онези пунктове, за които се отнася курсът му. Това е много уморителен пост, затова има Хо-чинги, които заспиват дори прави. Независимо че той е командирът, матросите му се подчиняват само ако заповедите му им отърват. В други случаи го хулят и ругаят открито и вършат или отказват каквото на тях им харесва.
Неговият най-близък подчинен е кормчията, наричан „то-кунг“. Той стои на кормилото и се подчинява ту на Хо-чанг, ту на моряците, според моментната си изгода.
Матросите се делят на две подразделения — тау-му или стоящи отпред, и хо-кех или другари. Това разграничаване е приблизително както между нашите старши и младши матроси. От тези хора всеки може да заповядва на другия, ала никой не желае да се подчинява. Ако няма нищо за правене — всички са налице, но ако трябва да се свърши някаква по-тежка работа — те изчезват.
Освен това има писар, за да води сметките, артелчик, който по цял ден дъвче и преглъща, а онези, към които не е благосклонен, оставя да примират от глад. По петите го следва готвачът. При постъпването си на служба той обикновено е сух като чироз, ала много скоро си пуска представително шкембенце. Има и няколко бербери — крайно необходими хора, тъй като денят на смъртта на императора е единственият ден, в който китаецът не си позволява да се обръсне.
За да не се забрави още една важна личност, трябва да се спомене хианг-кунг, преведено „кадящ благовония“. Това е корабният свещеник, който се грижи за богослужението или по-точно за идолопоклонничеството. Тази обязаност обаче се състои само в това, всяка сутрин и вечер да запали определен брой благовонни пръчици.
