На една от по-напетите джонки, която имаше доста елегантна конструкция и не толкова високи носова и кърмова палуба, не се мяркаше никакъв човек. Мачтите се извисяваха голи, понеже големите рогозени ветрила лежаха навити на палубата. Драконовите очи от двете страни на форщевена бяха прясно изрисувани. На кърмата имаше няколко качета с цъфнали растения. Никъде не се виждаше мръсно бельо, а и иначе си личеше, че патронът на кораба държи малко повече на чистотата и реда от себеподобните. На една колкото висока, толкова и широка дъска бяха нарисувани сини вълни, сред които плуваше женска фигура с пет паунови пера в косите. В сините вълни под нея бяха изписани със сребърни бои двата йероглифа Шуи и Хой. Тази джонка следователно беше „Шуи-хой“, „Кралица на водите“. Тясна бамбукова стълба водеше от пристана до палубата.
— Това е съдът, който имах предвид — поясни Синьочервеният.
Търнърстик нагласи пенснето на нослето, огледа кораба с очи на познавач и рече:
— Хм-м, не е лоша! С изто̀чен кил, остра гръд, късо, но дълбоко захванато кормило и тесни, дълги платна. Кормилото е опашката, а платната са крилете, спокоен ход, подчинява се на кормилото и ляга по вятъра. Харесва ми. А и иначе има приятен вид и е най-чистата плувкиня сред всички тия тук. С удоволствие ще дам моя долар, па и нещичко отгоре, стига вътрешността й да отговаря на външността. Вие какво ще кажете по въпроса, минхер ван Ардапеленбош?
— Het setup is fraai (корабът е хубавичък) — отговори запитаният. — Ik ben tevreden. (Доволен съм.)
— Така мисля и аз, понеже съм познавач. А щом аз съм доволен, могат да са доволни и останалите. Плуващата жена сигурно ще е водната кралица, а?
— Да — отвърна Метусалем.
— Какво всъщност означават двете драсканици под нея?
— Това е подписът, а именно „Шуи-хой“.
— „Шуи-хой“? Глупости. Та това не са букви, значи не думи.
— Букви китайският няма, а йероглифи. Първият знак е осемдесет и петият ключ от китайската азбука, състои се от една вертикална линия, два извити, раздалечени полудиагонала и два пискюла до тях — това е йероглифът за вода. Вторият знак се състои от…
— За Бога, спрете! — извика Търнърстик, запушвайки с длани ушите си. — Главата ми бръмна още от единия знак. И колко такива йероглифи има всъщност китайското четмо?
— Приблизително осем хиляди.
— Всички добри духове…! Хвала на нашата азбука, дето е с толкова малко букви!
— Но вие, който така отлично говорите китайски, би трябвало да знаете поне двеста и четиринайсетия ключ на тази писменост!
— За какво са ми ключовете, като не искам да ги зная! Моите ключове са окончанията; с тяхна помощ прониквам до дълбините на езика, ама писмото ми е като лебервурст. Хайде да ги зарежем тия работи и да се качим по-добре на палубата на джонката. Но ще ви помоля, Метусалем, да си мълчите! С вашия книжовен китайски лесно можете да разберете всичко погрешно.
Дегенфелд кимна в отговор и се приготви да се качи, ала капитанът го улови за синьото кадифено, украсено с шнурове сако, дръпна го обратно и каза:
— Спрете, Музеналманах46! Аз ще говоря и трябва следователно да съм пръв. Казвам се Тър-нинг сти-кинг и предявявам правата си на мандарин.
— Хич и нямам нещо против, стари морски вълко! Но трябва да ви предупредя: не се наричайте мандарин пред китайците!
— Защо не? Да не би да смятате, че ще открият магаре под лъвска кожа, и аз ще бъда наказан за задигната титла?
— Също е възможно, но аз не това имах предвид, а нещо друго. Китайците въобще не познават думата мандарин.
— Не? Тогава са прекалено глупави! Щом ние я знаем, трябва толкова повече да е в употреба при тях!
— Не е точно така. Мандарин идва от санскритската дума мантри — мъдър съветник, министър. Португалците чули тази дума и я трансформирали в по-леснопроизносимата „мандарин“. Тази титла те прикачили после на китайските чиновници. Китайците обаче никога не употребяват тази изцяло чужда за тях дума. Те наричат всички свои чиновници Куан — дума, обозначаваща покрив, сиреч място, където са събрани много хора. За по-точно разясняване добавят йероглифа Фу, който означава „баща“ или „старец“, с други думи опитен, мъдър мъж, значи подходящ за чиновник. „Куан-фу“ означава следователно множество от умни хора, чиновници. И тук човек отново различава цивилни и военни служители; първите са наречени Ван-куан — литературни чиновници, а на последните им казват „ву-куан“ — храбри чиновници. Така че вие не бива никога да се наричате „мандарин“, също не и с общото „куан-фу“, а понеже сте генерал-майор, значи военен, спадате към подразделението „ву-куан“. Да си го отбележите!
Търнърстик се почеса зад фалшивата плитка.
— По дяволите, каква беда! — въздъхна той. — Куан-чу, венг-куан, вау-куан. Това е такава чу, венг- и вау-куан неразбория, че ушните ти висулки да се съберат чак на тила!
— Вие изговаряте думите изцяло погрешно!
— Поради разните куани! Я кажете още един път що за птица съм! Вече ще го запомня.
— Ву-куан!
