„Единайсети въздушен легион на Северната армия преди четвърт ури е връхлетял в мъглата над Акуловия провлак на балони, пълни с блатен горлив въздух… Врагът е нападнал… Ламийска крепост се включва в сражението!“
„По заповед на монквирина хвъркатите гемии ще приемат помощник-кормчии от Армията на Мрака, без значение дали това се харесва на капитаните им. Ездачите на вятъра трябва да забравят по време на Похода всякакви вражди и неприязън към същества, които в тази война са ни съюзници и умират заедно с нас в битки с атъланите… Старейшините на небоходците не отхвърлят искането на квирина, но са недоволни, че ще трябва да търпят на борда си Нощни твари…“
„Легионите на Армия Ден бавно, но твърдо напредват от запад на изток и юг. Настъплението им обаче е трудно заради сриване на подкрепата от страна на Дълбинния народ. Врагът е употребил подводна тръба, чийто звук е уплашил и разпилял акули и кракени. Колобру на Дневната армия приготвят заклинание, което да предпази бойните риби и животни от подводния звук, да укрепи тяхната неустрашимост.“
Според Разказвача, Северната армия още не бе претърпяла нито едно сериозно затруднение. И въпреки това…
„Цяла дружина от зеления легион е пострадала от отровен газ, който проникнал през маските им, когато нахлули в подземна твърдина на врага. Повечето ще оживеят, ала надали ще бъдат излекувани и ще укрепнат достатъчно до края на войната.“
Радослав се озърна към Пбгаркх, чифтакът напрегнато слушаше.
„Атъланите са пратили срещу Трети легион страшна болест, надмогнала силите на нуадугу. Оранжевите плъкове са извадени от настъплението, в лагера им е кацнал змейски зертон в подкрепа на лечителите. Първа сред поразените от недъга войници е пристигнала една змейска жена, Велик нуаде, и вече има оздравели. До три сола аравите ще са готови за бой…“
— Змейска жена? — подскочи със закъснение Дичо. — Коя е?! Как се казва?!
Разказвачът се препъна в гласа си, но не се разсърди на грубото прекъсване.
— Жената е другарка и любима на Премъдрия шаркан Саджар’раун. Името ѝ е „Изгрев-светлина“ на нейния език, ратнико. Дошла е тук от Горната земя преди няколко иги. Нещо друго желаеш ли да узнаеш?
Лицето на Радослав пламна. Седна в кръга на другарите си смутен.
Разказвачът вещаеше нататък:
