Слънце недосегаемо (роман-изповед) полностью

Само след няколко дузини крачки Радослав установи, че хоризонтът вече не го смущава. Да, остана си необикновеността на изгледа, при който и земята зрително налагаше обширността си, и небето я обхващаше с невероятен простор. Съчетанието на възможностите за едновременен обзор — сякаш хем от планински връх, хем от дъното на клисура, взе да му допада. Възприятието се сля в ново усещане, без да го зашеметява с нелогичната двойственост.

Той чак спря и зад него Крилан рязко проточи шия, за да не го блъсне.

Наистина съм в Долната земя — рече си радостно, — най-после пристигнах!

Кашеп и Земята вече му се струваха много по-близки и сродни, отколкото преди.

Почувства нечие приближаване именно към тях, но откликна на чувството закъсняло. Змеицата, отделила се от гъмжилото край двореца, ги пресрещаше и стоеше на няколко крачки отпред на пътеката. Нейните очи бяха бледо-виолетови със зеленикави пъстрини. Последва размяната на поклони и шарканката мелодично изрече на познатия му граморски:

— Нека господарят Крилан и господарят Радослав последват вестоносеца си, която ще ги заведе в Грота на съгласието.

— Благодарим на вестоносеца — обади се Иван и кимна на Дичо да продължат.

Двамата я последваха. Въпреки нечовешкото си тяло, змеицата определено притежаваше от онова нещо, което наричат „женственост“, при това толкова, че и на заем да дава, пак щеше да го има в излишък. Носеше се просто възхитително, далеч по-грациозно от мъжките змейове.

— „ГОСПОДАРЯТ Радослав“? — прошушна Дичо на придружителя си, като обърна лице през рамо, но очите му останаха заковани върху змеицата.

— Обичайно учтиво обръщение. Както и говоренето за събеседника и за себе си в трето лице. Ако те затруднява подобен изказ, допустимо е да не го спазваш. Дори ще ти е по-лесно, ако ще отговаряш на въпроси. Ползвай български.

— Дали ще ме разберат?

— Перфектно. Човешките речи са лесни за схващане. Тук ги третираме като диалекти на Лъжовния език. Доста елементарна псевдокомуникационна система.

— Как така псевдо?

— Човешкият език по принцип не е бил създаван, тоест не е възниквал като инструмент за общуване, освен за най-най-практични нужди.

— Я?

— Така е. Смисълът на хорските езици, а те са отражение на начина на мислене, е Обясняването на света.

— Не виждам лошо в това. И после, езикът също влияе върху начина на мислене според мен.

— Точно така. Мисълта е причина за езика, а после езикът определя мисленето, добре че не изцяло — отклоненията от това правило обогатяват. Мисълта се обогатява с лингвистични средства. Ала при хората обогатяването е в погрешна посока. Битието следва да се възприема, то не се обяснява. Нито пък се замества от думите. Далеч по-полезно е съзнанието да се издига към осмисляне на Всемира и явленията в него, вместо някакъв груб и ограничен модел на света да бъде свеждан до плиткото ниво на съзнанието. Което, за общество от неосъзнати индивиди, е средностатистически посредствено и ограничено.

— Съзнанието по дефиниция е ограничено — засегна се Радослав.

— Но в различна степен. Да си даваш сметка колко много не знаеш… и дали за това те е еня, е добър критерий за издигнатост на ума или пък принизеност. Колкото до Лъжовния език, създаването и развитието му е имало и има една ключова идея — илюзорна примитивна вяра, че така Владееш всичко назовано. Господаруваш над света. Даваш име на предмет или явление — и то ти става донякъде послушно, опитомено. Или поне зависимо от твоите постъпки. Нали даже и боговете се гневят често на човешките деяния… сякаш на тяхно място един човек би се вълнувал от постъпките на микробите в локва вода. И като се гневят — пращат бедствия. Усещаш ли колко високомерие и откъснатост от света съдържа Лъжовният език? Езикът е бариера между реалността и ужасеното от нея съзнание. Изисква се смелост, за да надникнеш отвъд света на думите, който изграждаш като заместител на действителността.

Дичо не намери какво да възрази, макар много да му се искаше. Крилан продължи полугласно:

— Така че хорските езици са лесно преводими на змейски… макар да предизвикват недоумение с някои начини на разсъждение. Но не и обратното. Не всякога заради това, че са от „по-ниско ниво“, а просто защото следват инаква логика и мироглед. Ето например, моето змейско име най-буквално се транслира като Крилан. Значението тук е очевидно, нали така? Ха такааа!… А пък човешкото ми Иван значи „Божа благодат“. Е да, ама шарканското „Крилан“ е най-близко по смисъл, по разпространение, по баналност, ако щеш, до „Иван“. Скиваш ли, Радо, сега какво е положението с другите думи и понятия, след като преводът на „крилан“ е „благодатен“? Представяш ли си?

— Леле… Ама чакай, има логика.