Слънце недосегаемо (роман-изповед) полностью

— Я по ред. Възможно ли е, питаш. Защо не? Всеки от нас е способен да мисли и за себе си, и да се постави на мястото на общността, а също и да прави отстъпки в полза както на ятото, така и на индивида. За компромиса — тук не се търси компромис, а се проследяват естествените пътища за развитие на даден проблем. Постига се съгласие кои варианти са неприемливи по категоричен начин. И се предлага какво да се предприеме — или не, за да се запази Равновесието. Вече всеки отделно си прави сметка къде трябва да си свие крилете за общото благо. Вероятно това имаш предвид под компромис, само че в крайна сметка всички се чувстват удовлетворени, че са изпълнили задълженията си. А ние възприемаме живота си като радост и като дълг.

— Е, все пак, щом НЕЩО се набелязва като действие или БЕЗдействие, значи се вземат решения.

— За съжаление, тук има тънкости, които просто не мога да ти ги преведа на човешки. Даже не мога човешката да ги мисля, камо ли да ги тълкувам на друг. Добре, нека да са „решения“. Ала те не са задължителни. Те са… авторитетно мнение. Участвалите в съставянето му се чувстват обвързани с него. Ако някой вън от събранието е съгласен, тогава е в правото си да се смята за негов привърженик чисто „морално“. Ако обаче го отхвърля по свой собствен избор, никакъв записан закон не може да му забрани да се противопоставя и оспорва „решението“. Нито да го задължи да се подчини. Нещо повече, Радославе — ние, шарканите, имаме всичко на всичко ТРИ повели относно някакви норми на поведение спрямо света и себеподобните. И те са такива, каквито всеки и сам доброволно би приел. Но пак ти повтарям — не става дума за решение в смисъла на „план за действие“. Говоря ти за изводи, анализ на дадена ситуация, с който всички участници в Тинга са съгласни. А като имаш яснота по въпроса, както и нагласата да гледаш последиците далеч напред в бъдещето, действията за разрешаването на проблема са очевидни. И който желае, се включва в изпълнението. С едно изключение — нещо, което си предложил ти, не можеш да оставиш на другите да го вършат. Това е недостойно. Извинен си само ако си мъртъв.

— Но не възникват ли конфликти вътре в ятото?

— Тингът непрекъснато обсъжда всичко — както злободневни, така и далечни, стратегически теми. Предвижда и възможни конфликти, съставя рецепти за тяхното преодоляване или направо гледа така да постави нещата, че търкания да не възникнат въобще. Ако все пак възникнат спорове, Тингът свиква Трибунал, който решава противоречието. Разбира се, понеже няма формален дневен ред, най-често се приказва за онова, което в момента ни е грижа или за което има подозрение, че ще ни стане грижа след много години или векове.

— Хм. Чакай, а кой организира дебатите? Кой решава кой да взема думата? И не само това, ами изпълнението на решенията, за военни действия, например? Нали пак трябва да има някой… шеф?

— О, ние сме пестеливи създания, както вече ти споменах. Да се изказват напират само ония, които не изпитват съмнение, че имат да споделят нещо наистина важно. Освен това и Мъдреците са тук, за да поддържат стройността на процеса. Май те подведох с това, че нямаме вождове. Имаме. За решаването на всяка конкретна задача Тингът избира Водач на Ятото, който е вожд само по отношение на дадения проблем и докато трае неговото решаване. Просто защото всеки един от нас най го бива в нещо едно. И той си го знае. Знаят го и околните. Виждал ли си в една глутница кой застава начело? Главатар става който е най-уверен. И то не е преструвка. Той наистина е най-добрият. Само че животът не поставя особено сложни задачи пред глутницата, затова се оправят с един вожд, обикновено Първи ловец. А нашите дертове са повече, затуй, когато изникне нужда, начело застава онзи, който знае как да се справи.

— Винаги има повече от един, който си мисли, че знае…

— Правилно. Но ние не мислим, че знаем. Ние знаем. Случва се някой да се изправи и да рече: аз ще водя Ятото за Приветстване на сливането на двете слънца. Но се изправя насреща друг и му отвръща: аз ще го направя по-добре. Поглеждат се в очите и единият казва: правилно, ти ще го направиш по-добре, аз пръв ще те следвам. И това е.

— И така е ставало винаги? — не повярва на ушите си Дичо.

— Не. Във времената на Древните се е провеждал дуел. Само че тогава не сме били и разумни. За разумния важно е нещата да се случат, а не именно той да ги случи. Защото после ще страда, че осъществяването не е безупречно. Откакто имаме писменост, случаите някой да оспори лидерското място при изпълнението на един или друг проект се броят на ноктите на едната ми лапа. Ох, Радо, даже в българската история има подобни примери! Панайот Волов не отстъпи ли командването на Бенковски? Съвсем змейска постъпка — умна, отговорна и… нормална.

— Да разбирам ли… че сте лишени от амбиция? Че жертвате за общото личните си интереси?

Змеят въздъхна.