От своя страна плъкът се подразделяше на девет арави с арай-квирини начело. Знамето, естествено с цвета на легиона, бе дълъг триъгълник с правия си ъгъл на върха на едноглав топор. Зодиакалният знак на плъка вървеше след символа на аравата — пиктограма на небесно тяло, по-точно — планета. Първа в йерархията стоеше Тесан, Сутрешната-Вечерна звезда. Следваха я четирите луни на Кашеп, за които Радослав веднъж чу епитета „Децата на костенурката“. Шести по ред се падаше Белон и в един момент на Дичо му просветна, че това навярно бе аналогът на отвъдреалностния сега Марс, а паякомравките-съюзници са ни повече, ни по-малко марсианци… Но коя планета бе Фухтон? Янкул заемаше осма позиция с един от вариантите на йероглифа си, а в пиктограмата на последния, Шани-Нин’ур, присъстваше намек за пръстени, така че трябваше да е Сатурн.
Радослав старателно преписа руноглифите в тетрадката си.
Една дванайсета част на всяка арава се наричаше дургха с командир дургхин. Дичо веднага ги прекръсти наум на дружина и дружинен командир, дружинник. Флагът на дружината бе петзъбо копие с равнобедрено триъгълно платнище, по дължината на което се редяха означения с намаляващи размери: дванайсетичният номер на дургхата, планетата на аравата и зодията на плъка.
Най-долу в армейската йерархия се намираха основните бойни единици — отряди, като седем отряда съставяха една дружина: глава, гръб, ляво крило, дясно крило, център, корем и опашка.
За опознавателен знак на даден отряд служеше дълго разтег и половина бойно копие с шипове на върха и щит под острието. Върху щита съответно бе нарисувана или гравирана картинка на глава, опашка, крило и така нататък. От щита надолу по пръта пърхаха триъгълни знаменца за цифра, планета и зодия.
Отрядът включваше различен брой войници: главата и опашката по шестима, крилете — по дванайсет души, останалите — 24, но в специалната пехотна арава на Радослав редниците в отряд „център“ достигаха до 27.
Всеки войник носеше на шлема пискюл с цвета на легиона си, а на гърдите — полукръгла метална плочка, по която можеше да се определи мястото на боеца във военната система: в средата зодията на плъка, откъм дясното рамо на войника — планетата на аравата, отляво — номерът на дружината. Най-отдолу се намираше символът на отряда, а над полковата значка — силно изпъкнала рунобуква, която сочеше званието.
Смисълът на руните бе да бележат старшинството в отряда. Руна първа носеше командирът, руна втора — знаменосецът и негов помощник. При гибелта на отрядника, квирин ставаше онзи от оцелелите в сражението, който носеше най-старша руна. Той трябваше само да премести токата с изображение на костенурка от колана си и да я закрепи на шлема, ако нямаше възможност да свали от загиналия предишен командир рогатата каска на младши офицер.
Дружинниците носеха плочки с формата на войнишките, само че бронзови; арай-квирините имаха островръхи, по-точно „еднорогови“, шлемове и медни плочки във вид на слънца; при по-висшите офицери слънцата отново бяха от бронз. Техните вестоносци и помощници от свитата — полумесеци със същата буквено-символна йерархия.
Мяркаха се и такива с неразгадаеми значки. Воините пък от Вътрешната стража, брастагу, която изпълняваше ролята на нещо като военна полиция, се кипреха с дракони върху броните си. Тъкмо заради последното Радослав отначало гледаше все тях да пита за нещо неясно, докато не схвана, че обикновените войници гледат да странят от вътрешните стражници.
Изобщо, колкото по-малко символи носеше някой, толкова по-висок ранг имаше.
Така монквиринът — главнокомандващият Северната Армия — притежаваше една-единствена златна руна „слънце Райко“ на лявото си рамо, и толкоз. Неговите пеони се кичеха с Янкулови „ордени“, по-различни от онези, с които обозначаваха аравите, а пък вестоносците му — с метално знаменце.
Дичо видя отблизо своя „генерал“ само веднъж. Той приличаше на таласъмоподобен грамор и очевидно притежаваше магьоснически умения.
След разпределителния зелен легион, Радослав попадна под червените знамена в плък Саламандра, арава Шахар, Десета дружина, отряд Гръб. Присъдиха му звание „тшун“ — двайсет и първа руна от общо двайсет и четиримата войника в отряда.
Универсалната кашепска писменост бе второто главоболие след календарните цикли.
„Таблицата“ с писмената също висеше окачена на една вертикална греда в бараката на дружината. Представляваше тънка каменна плоча с главина в центъра, на която се въртеше. Не бе съвсем кръгла. Съдържаше двайсет и седемте основни руни, а освен тях — „отразените“, „левите“ и „десните“, както и още доста помощни знаци, специфични пиктограми за планети и цифри.
