Мислите й бяха прекъснати от връщането на командира на охраната с донесения от съгледвачите.
— Нищо ново, милейди — каза командирът. — Един ранен от скално свлачище и двама убити от засада. За ранените се грижат в лагера до южното плато. Другите пет групи съгледвачи също не намериха нищо.
Поредната безсмислена загуба. Търпението на Мара бе на изчерпване от безполезно точещите се дни, безполезните загуби на хора и липсата на какъвто и да е признак за промяна, освен изтощаването на силите им. Номадите просто си играеха с тях — за това Кевин беше прав — и да седят и да чакат, без да действат, беше неприемливо. Мара освободи от дежурство уморения офицер, след това погледна лорд Ксакатекас в тъмните насмешливи очи.
— Акома предлагаме един боен отряд за набег отвъд подножията. Ще командва Първи ударен водач Мигачти. С тях ще тръгне половин патрул чо-джа, за да действат като куриери между позицията ни и главния лагер.
Лорд Чипино кимна замислено, остави чашката с теш на ниската маса между затиснатите с камъни ъгли на картите, табличките и изтърканите парчета креда, стана, взе избелелия си от слънцето щит и каза:
— За честта на нашите домове и за провала на враговете ни. Аз също ще изпратя отряд и дар, който да компенсира твоите чо-джа, на чиито способности не мога да предложа равни от моите редици. Кошерът на нашите земи нямаше повече войни, които да задели, при смутовете, причинявани от дома Зирентари на северните ни граници.
Мара премълча обстоятелството, че се беше пазарила с царицата да роди допълнително воини. Човек не споделяше ненужни неща дори с приятели, защото в Голямата игра днешният съюзник утре можеше да се окаже най-жестокият враг. Стана от учтивост и се поклони на мъжа, който я превъзхождаше по сан, въпреки че насаме не спазваха винаги тези формалности.
— Отхвърлям необходимостта от дар.
Лорд Чипино я изгледа мълчаливо, примижал на пъстрата светлина, хвърляна от изрязаните в глинените светилници фигури.
— Грешиш — каза той кротко, все едно поправяше родна дъщеря. — Жена в прелестта на своята младост не бива никога да се оставя да вехне в пустинята без дарове.
Мара се изчерви. Не можа да намери думи, с които да прикрие смущението си, тъй че лорд Чипино побърза да заглади неловкия момент.
— Хокану е убедил Исашани да обещае да се погрижи красотата ти да не бъде забравена в тази пустинна варварска земя.
Господарката на Акома се разсмя, волно и леко, което бе сериозна промяна след две години в изолация, които тегнеха като пленничество.
— Двамата с Хокану сте големи ласкатели!
Чипино нахлузи шлема си върху разрошената си сива коса.
— Е, вярно е, че тук няма жени, които да вдъхновяват тази моя слабост. Бих ласкал женските кердидра, ако можех. — Сви рамене. — Но те плюят. Ти плюеш ли? Не, нали? — Последва истинският комплимент, мимоходом, за да не може тя да го отхвърли, като смени темата. — Хокану е мъж с проницателен усет и изискан вкус, иначе Исашани щеше да го изпъди с въпросите му през вратата, повярвай ми.
Дарът, когато дойде, се оказа медна гривна, изкована във формата на летяща птица шатра и инкрустирана с изумруд. Беше красива, направена специално за Мара и с много по-висока цена от половин патрул чо-джа, дори тези воини да загинеха в изпълнение на службата си. Мара сложи накита в подплатената с кадифе кутийка, в която й го поднесоха, и попита на глас в празната, както мислеше, палатка:
— Защо трябваше да прави това?
Кевин проговори зад рамото й и я сепна.
— Защото ти се възхищава. И иска да го знаеш.
Мара се намръщи.
— Лорд Ксакатекас? Защо ще ми се възхищава? Той е от Петте фамилии, най-изтъкнатите в империята. Какво се надява да спечели от дом под обсадата на Минванаби?
Кевин поклати глава, прегърна я и започна да разтрива стегнатите мускули на раменете й. Мара се отпусна в прегръдката му с въздишка и се остави нежните му ръце да махнат възлите на напрежение, чието съществуване така и не бе забелязала.
— Защо да го прави? — повтори настойчиво.
Дланите на Кевин се отпуснаха топли от двете страни на брадичката й.
— Защото те харесва. Не защото те иска — макар да съм готов да се обзаложа, че би се впуснал в малък флирт, ако помисли, че си склонна. Но няма никакви планове за теб или за дома ти, или за нещо, което би могъл да спечели във Великата игра. Знаеш ли, не всичко в този живот е проклета политика. Твърде често като че ли забравяш това. Когато помисля за подаръка и за мотивите на лорд Ксакатекас, не виждам нищо, освен един мъж на възрастта на баща ти, който те харесва, доволен е от теб и желае да ти даде нещо, което ти самата правиш рядко: потупване по рамото, защото си способна, грижовна и много обичана.
— Много обичана?
Лукава усмивка изви устните й и Кевин се отзова. Ръцете му нежно се задвижиха и смъкнаха дрехата от раменете й. Заедно се отпуснаха сред възглавничките и страстите им лумнаха с внезапна и безсловесна хармония.
