Патрулите тръгнаха в поход на следващата сутрин под звуците на рогове, надувани от готвачите в лагера на лорд Чипино. Войските на Ксакатекас бяха на тези позиции от толкова дълго, че бяха възприели номадския обичай, с който се известяваха враговете, че денят започва в триумф. Армията тръгваше с изгрева на слънцето и могъщият ек на роговете трябваше да накара враговете да треперят.
През следващите месеци нищо не ставаше бързо. Мара седеше и чакаше в наблюдателния пункт, устроен от съгледвачите. В изметената от ветровете плоска скала нямаше никаква сянка, тъй че тя смени сламената си шапка за момчешки шлем, увит с тънък копринен шал. Дните течаха и тя ставаше опитна като воините си да забелязва в далечината малките облачета прах, издаващи връщането на вестоносец чо-джа. В такива моменти пращаше бегач да уведоми лорд Чипино, а след това се спускаше бързо по каменистата пътека, за да посрещне връщащите се воини. Краката й заякнаха от спусканията и катеренията — тук носилката и робите не можеха да я носят. Люджан беше достатъчно съобразителен, за да забележи, че присъствието на Господарката вдъхновява мъжете му за повече усърдие. За разлика от много цурански благородници, неговата Господарка придоби дълбоко разбиране за условията, в които стражите и патрулите й изпълняваха задълженията си. Не настояваше да стоят на пост в невъзможните часове под обедното слънце, нито се оплакваше, когато маранята по далечните пясъци размътваше видимостта и водеше до противоречиви донесения. И макар многократно да предпочиташе финансите пред военното дело, се стараеше да изучи тънкостите на стратегията и снабдяването. Разбираше затрудненията на бойците, но проницателността й не можеше да повлияе на нещо, което сякаш бе лишено от цел или замисъл.
Докладите на назначените на патрул в пустинята отряди не облекчаваха с нищо усещането за безизходица на границата. Открили бяха един малък склад и го бяха унищожили заедно с номадите, които го бранеха. Още два месеца изтекоха в безплодно търсене, после други два, изкарани в преследване на лъжливи следи. Чо-джа донесоха вестта за оазис с пресъхнал извор и за останки от подземен склад, опразнен с явна припряност. Патрулите, тръгнали да проследят и евентуално да догонят номадите, се изтощиха в безполезен поход. От останалите да проучат оазиса двама бяха пострадали — бяха паднали в яма, изкопана за капан. Инфекция отне живота на единия. Другия го върнаха на носилка. Никога повече нямаше да може да върви и помоли за доблестно самоубийство с меча си. Мара даде позволението си и едва се сдържа да не прокълне Чочокан за загубата на такъв чудесен боец.
Още един сезон отмина без събития. Господарката на Акома бе все по-изнервена и потисната.
— Трябва да излезем с цялата си сила! — сопна се тя на Кевин, докато сресваше косата си с ароматни масла, тъй като водата беше оскъдна, за да се пилее за къпане, а все някак трябваше да маха прахта.
Това го бяха обсъждали многократно и всеки път мидкемиецът настояваше, че излаз със сила от планините е точно това, което иска врагът. Но един факт, който щеше да придаде тежест на съвета му, оставаше неизречена тайна. Месец след проклет месец Кевин беше премълчавал всякакъв коментар, който можеше да издаде предишния му боен опит. Да признае, че е бил командващ офицер на бойното поле в Мидкемия, означаваше да си изпроси смъртна присъда.
Мара не знаеше за миналото му, но не пренебрегваше мнението му. Макар тя да беше по-нетърпеливата от двамата владетели, натоварени с граничния патрул в Достари, лорд Чипино бе този, който най-сетне постави въпроса за нуждата от по-агресивна тактика.
Дойде в палатката й малко след свечеряване.
— Получих вест от пустинните отряди. Пленили са номадски търговец и мисля, че имаме следа. Поне знаем къде големите кервани от другата страна на пустинята са оставяли пратки със зърно.
Мара щракна с пръсти на слугите да донесат теш.
— Моите чо-джа казват същото, но добавят, че пясъкът мирише на човешки стъпки. — Вече се бяха научили да разчитат на това, че насекомите могат да надушат следи от маслата, с които номадите обработваха кожата на сандалите си. — Керваните не са заблуда, пусната за да ни отклони.
Посочи пясъчната маса, която през тези почти две години бе заела почти цялото предно помещение на командната й шатра.
В хода на кампанията планините бяха заравнени и преобразени от едната страна, за да се направи място за широките криволичещи долини и дюни, простиращи се отвъд границата. Картата бе изработена от един сбръчкан кривоглед старец, комуто бяха платили огромна сума, за да изостави голямото си семейство и търговията си в Лама. Отрядите бяха обозначени с топлийки и Мара знаеше местоположението на всичките си войници.
— Нека сравним каквото знаем — прикани тя лорд Чипино към онова, което напоследък се бе превърнало във вечерен ритуал.
