Трябваше да изчака, както се полагаше за ранга й, групата при портата да подходи към нея. Бавенето беше мъчително, а очите й попиваха всяка подробност. Кейоке беше овладял патерицата и Мара се изпълни с гордост за него. Накоя обаче беше видимо остаряла и леко накуцваше. Мара потисна импулса си да притича и да й подаде ръка — Първата съветничка никога нямаше да прости такова нарушаване на протокола заради някаква си дреболия като болка в бедрото. Най-сетне, с тръпнещо вълнение, Мара се осмели да погледне момчето, което закрачи решително към нея, високо вдигнало глава, с изправен гръб и издадена брадичка. Беше толкова порасъл!
Гърлото й се стегна, докато попиваше с очи детската му броня, миниатюрния меч на кръста му, шлема, който вдигна от черната си коса. Беше съвършен малък воин Акома. И беше почти два пъти по-висок, отколкото го помнеше.
С добре усвоено достойнство Аяки изпълни поклона, полагащ се на син към майка. Заговори и детският му глас закънтя тържествено над редиците неподвижни воини:
— Поднасям нашето добре дошли на Господарката на Акома. Стократно сме благословени от добрите богове за нейното безопасно завръщане в дома ни.
Съпротивата на Мара рухна. Тя се смъкна на колене пред сина си и изведнъж момчешките ръце се озоваха около врата й и я прегърнаха толкова силно, че смачкаха фините коприни.
— Липсваше ми, мамо — изхлипа момчето в косата й.
Влага блесна в очите на Мара, когато му отвърна, макар че успя някак да запази гласа си твърд.
— Липсваше ми, мой малки войнико. Повече, отколкото изобщо би могъл да разбереш.
Застанала отстрани с присвити устни, Накоя остави на майка и син още миг недискретност, преди да се покашля изразително.
— Целият дом на Акома чака да поздрави с добре дошла господарката. Толкова бяха възрадвани сърцата ни от вестта за триумфа ти, че тази молитвена порта беше издигната в чест на вашата победа. Вярваме, че ще си доволна, господарке.
Мара вдигна глава и огледа блестящите стени на молитвената порта, всяка дъска изваяна с образите на носещите щастие богове. Чочокан, Добрият бог, сякаш се усмихваше право към нея, а Хантукама, Носителят на благословеното здраве, бе разперил ръце в благослов към армията й. Джуран Справедливия сияеше от върха на напречната греда, сякаш за да благослови тези, които щяха да преминат. Лашима Мъдрата гледаше с обич към онази, която някога й бе посветила службата си. Ваятелите бяха свършили превъзходна работа и фигурите изглеждаха заредени с божествена мъдрост. Но привлекателността на образите бързо избледня. Мара огледа познатите лица на слуги и войници, съветници и приятели, след което се озърна през рамо към Кевин, който й отвърна с широката си варварска усмивка. Замаяна от щастие, тя отвърна на чакащата Първа съветничка:
— Да, Накоя, доволна съм. — След това стисна отново сина си в прегръдките си и добави: — Хайде да влезем в къщата на предците ми.
Свечеряваше се. Въпреки умората от дългия път духът на Мара се рееше високо. Дворовете на фамилното имение бяха разкрасени за голямо празненство, цветни фенери висяха от дърветата във всички градини и ярки знаменца и гирлянди бяха окичили парапетите на централния вход. Свещи примигваха в дворове, портици и зали. Низове малки звънчета, окачени на всеки праг и параван, звънваха сладко в благодарност за благословията на боговете с преминаването на всекиго. Наети от Сулан-Ку музиканти прибавяха мелодиите си към тези, които свиреха артисти под патронажа на Акома, и из цялото имение се лееха весели песни. Всички до един, свободни работници, гости и съветници, танцуваха в чест на триумфа на Акома. Девици и слугинчета се смееха с победоносните войници, които ги забавляваха с разкази за кампанията срещу пустинните хора. Според осветения от времето цурански обичай воините бяха скромни за собствените си подвизи, но щедро се хвалеха едни други. До един възхваляваха дръзката тактика, превърнала горчивото поражение в бляскава победа. Спечеленото от Господарката им в Играта на Съвета бе постигнато на бойното поле: тя беше превърнала нововъведенията в свой съюзник.
От мястото си до рамото на господарката Кевин се усмихваше снизходително на ликуващите им изражения. Аяки стоеше като миниатюрен войник до дясната страна на майка си, решен да издържи, докато свършат празненствата, но едва-едва се справяше с натежалите си клепачи. Бяха го назначили за Защитник на дома в отсъствието на армията и макар заповедите реално да идваха от Кейоке, момчето показваше всеотдайна преданост, която изумяваше по-възрастните, и дори неизменно минаваше да надзирава всяка смяна на патрула. В това отношение в голяма степен беше като баща си. Каквото и друго да се помнеше за лорд Бунтокапи, никой не говореше лошо за неговото чувство за дълг или за храбростта му. Но възбудата най-после надви момчето и то задряма до майка си.
Кевин си позволи да проговори, без да са го питали, и прошепна:
— Да го занеса ли в леглото?
Мара погали сина си по гладката бузка и поклати глава.
