— Държиш доклад, дошъл с кораба преди по-малко от час, а всеки слуга и войник знае новината преди мен! — Изпъна потна ръка, като нетърпеливо избута мократа коса от очите си с другата.
Инкомо му подаде свитъка, изумен от това, че пухкавите пръсти, които помнеше у момчето, са се втвърдили от корави мазоли. Дебелият разглезен младеж, който тънеше в пиянство и разгул, се беше променил в самоуверен владетел. Десио съвсем не беше идеалният цурански воин, но все пак сега много повече приличаше на войник, отколкото някогашната карикатура.
Десио огледа началните редове с присвити очи, запрелиства страниците, още песъчливи от пустинния прах, след което отвратено запокити пачката листове настрани.
— Тасайо най-подробно признава провала си. — С побелели от гняв устни, Господарят седна тежко на възглавниците, от които предпочиташе да води дворцовите си съвети, и от устата му се изтръгна въздишка. — И нашето поражение.
Инкомо огледа зачервеното лице на господаря си и плахо се помоли наум да не поискат съвета му. След две години патово положение триумфът на Мара в спасяването на лорд Ксакатекас в Достари бе горчива изненада. До днешния доклад всяко съобщение от Тасайо показваше, че планът се изпълнява според замисъла. От близо месец Господарят на Минванаби и неговият Първи съветник бяха очаквали с нетърпение окончателната победа над Акома. Но когато челюстите на капана на Тасайо бяха изщракали, Мара отново се беше измъкнала. Нещо повече, нейната гениална контраофанзива, при това с никога невиждана в Цурануани тактика, бе постигнала първия мирен договор с пустинните хора на Цубар, които бяха плячкосвали по границите от поколения.
Десио удари с юмрук по възглавниците.
— Дъх на Туракаму, как е могъл Тасайо да се издъни така! — Махна към доклада на пода и рече: — Търговският ни агент в Джамар съобщава, че обединените войски на Ксакатекас и Акома са посрещнати там с овации! Дори намеква, че Мара може да получи почетна грамота от императора! Спечелила е съюза си. Вместо срещу двама самотни отслабени врагове сега сме изправени пред две могъщи фамилии, на ръба да се обединят, за да ни се противопоставят!
Инкомо се опита да смекчи нещата.
— Макар договорът да е забележително постижение, господарю, Чипино от Ксакатекас не е човек, който се въвлича в обвързващи ангажименти — най-малкото не и без силни мотиви и гаранции. Мара не е постигнала нищо повече от това да изпълни дълга си към империята, като е спасила войската му в пустинята. Победата й би могла да е впечатлила лорда достатъчно, за да премисли отново позицията си, но…
— Ако не го е впечатлила, значи е глупак! — Десио се зачеса ядосано по врата, след което отпусна ръка и попита объркано. — Как го постига тази жена? Късметът трябва да спи в леглото й.
Инкомо събра пръснатите страници.
— Ще разберем как тя… — Щеше да каже „ни разгроми“, но бързо премисли и го поправи на „… отново успя да избегне разгрома“. Въздъхна раздразнено. — Ще ни трябва време, докато изровим истината за това.
Десио се измъкна от мрачния си унес.
— Мара идва.
— Разбира се, че ще бърза да се върне в имението си след толкова дълго отсъствие и да види сина си…
— Не. Ще дойде тук — прекъсна го Десио.
Инкомо повдигна вежди.
— Какво те кара да мислиш така, милорд?
— Защото аз щях да го направя на нейно място! — Десио надигна едрото си туловище от възглавниците и слугата плахо се дръпна, щом господарят му закрачи по подиума. — Удряш, докато си най-силен. Съюзена с Ксакатекас и незастрашена от атака на Анасати, Мара има възможност да ни унищожи. Дори ако Чипино е колеблив в подкрепата си, тази кучка е спечелила обществено признание. Няма нужда да прави нищо повече, освен да призове Сбор на клана!
Изгледа гневно Инкомо, сякаш очакваше съгласие, но Първият съветник вдигна ръка да го успокои.
— Във всичко това има и едно добро обстоятелство, милорд. — И с лека усмивка му поднесе друг свитък.
Лицето на Господаря потъмня като буреносен облак, щом видя на свитъка герба на Брули от Кехотара.
— Брули хленчи за нашето покровителство вече от години, но загуби благоволението на баща ми и моето, когато отказа да се закълне като васал след смъртта на баща ми. Иска облагите от закрилата на Минванаби, без да е под нашата власт.
— Обезсърчен още повече от подозрението, че Мара може по някакъв начин да стои зад непокорството на дома Кехотара, Десио отново се отпусна на възглавниците. — Нова молба за съюз трябва да се откаже. — Въздъхна. — Но точно сега всички приятели, които можем да привлечем, ще са ни от полза. Какво казва този слабак?
Инкомо отвърна сухо:
— Съветвам милорд да прочете писмото.
Десио взе свитъка, зачете и когато стигна до последните редове, очите му се разшириха от задоволство.
— Достоверно ли е наблюдението на Брули?
Инкомо се потупа с пръст по бузата.
