Битката във външната стая се усили. Нямаше как да се разбере колко нападатели са нахлули през разбитата предна врата. Трясъкът и зловещите удари на метални мечове в насмолена кожа бяха бързи и яростни, смесени с ужасни викове. Защитниците от вътрешната стая се стекоха в две посоки, някои за да задържат фронталния натиск, а други — да отблъснат убийците, мъчещи се да нахлуят през разбития прозорец. Ударите по втория прозорец изведнъж секнаха.
Кевин извърна: глава. През трясъка и врявата на близкия бой чу леко стържене през стената зад себе си.
— Богове! Влезли са в спалнята!
Поколеба се за миг, след това се втурна към вратата към коридора. Притисна гръб до стената до вратата на спалнята и зачака, стиснал кухненския нож.
От вратата изскочи мъж с черна броня. Кевин натресе коляно в слабините му, след което заби ножа в шията му, точно над бронята. Гореща кръв потече по дланите му. Той блъсна издъхващия нападател в другия, който излизаше след него, и двамата паднаха с трясък.
Имаше още след тях, идваха на вълна.
— Люджан! — извика Кевин. — Тук отзад!
Мидкемиецът, който разбираше, че помощта може изобщо да не дойде, се присви, вдигнал ножа да посрещне мъжа с черна броня, скочил над двамата си приятели. Мечът му беше твърде дълъг, за да може да се забие покрай него с късо оръжие, и замахнал твърде силно, за да се парира. Кевин отстъпи. Черният воин нападна.
Кевин отскочи и едва не падна по гръб. Мечът закачи плата над корема му. Изгубил равновесие и сигурен, че следващият удар ще го убие, мидкемиецът замахна към китката над предпазителя на меча, но ножът отскочи от твърдия предпазител. Кевин изруга и се напрегна да понесе убийствения удар. В този момент лордът на Ксакатекас се хвърли от ъгъла и заби меча си в гърба на мъжа. Черният воин се вцепени, олюля се и рухна.
Нов убиец в черно връхлетя от коридора.
— Милорд! Пази се! — извика Кевин.
Хопара се завъртя рязко и едва успя да вдигне меча си. Оръжието на врага не го посече, а само изстърга ръб в ръб в упорит сблъсък на сила. Металът се вряза в ръба на гръдната броня на лорда и издълба дълбок жлеб. Лицето на Хопара се изкриви от болка. Той изви китката си, замахна и отвърна с кънтящ удар по слепоочието на нападателя. Убиецът тонг залитна замаян назад. От коридора нахлуваха още облечени в черно врагове. Господарят на Бонтура също се хвърли в боя. А Мара остана сама и беззащитна в ъгъла. Кевин се сниши под замахващите мечове и се блъсна в нечий брониран в черно лакът. Ръката му с ножа беше хлъзгава от кръв. Дръжката му се изплъзна, докато забиваше. Врагът падна с гърч между него и господарката му.
След това две брадви се врязаха в дървената преграда и капаците на прозореца зад Кевин се пръснаха. Гипс изригна от стената и през прозореца скочиха още облечени в черно убийци. Кевин сграбчи първия за китката, сниши се да избегне меча му и дръпна с все сила. Докато падаха на пода, късият нож на Кевин се оказа предимство — той го заби, преди врагът да успее да извърти по-дългото си оръжие.
Ножът се заклещи в ребрата на нападателя и Кевин го пусна и измъкна меча от ръката му.
Превъртя се, бърз като котка, скочи на крака и вдигна меча. Лезвие изтрещя в лезвие с познат, отдавна забравен звук. Кевин се изсмя. Държеше метално оръжие. Боговете знаеха — на този свят нямаше руди, но това оръжие му беше познато.
Беше дълго, отлично изковано и идеално балансирано. И леко извито.
Първият мъж, срещу когото се хвърли Кевин, отскочи объркано пред атаката на този другоземен роб, който знаеше как да борави с меч. След това очите зад черната маска се присвиха, убиецът си възвърна самообладанието и даде отпор. Притиснат от бързи забивания и опитно париране, Кевин осъзна, че стои срещу равно на неговото оръжие и опитен противник.
В следващия миг до него се озова воин в зелено и рамо до рамо роб и войник Акома заизтласкваха тонга към коридора. Той обаче беше бърз с меча като мълния. Париране след париране отбиваше ударите, целящи да отнемат живота му. Воинът Акома загуби опора, залитна встрани и корда с тежест изсвистя през разбития прозорец и се уви около врата му. Той изтърва меча си и пръстите му задращиха по шията му. Рухна на колене, а убиецът тонг, метнал гаротата, скочи вътре.
Втори воин Акома и един в цветовете на Бонтура скочиха да го пресрещнат. Останал сам и изтласкан назад от първоначалния си противник, Кевин отстъпи, но късметът се оказа на негова страна: убиецът се препъна в хвърлена отнякъде възглавница, подхлъзна се и Кевин го порази в свивката на лакътя.
Бързо изтръгна оръжието, завъртя се и видя, че лордът на Ксакатекас е изтласкан към стената от черен воин. Успяваше някак да отбива ударите, но беше обречен. Кевин скочи към тях и порази облечения в черно в гърба. Металът се хлъзна през твърдата броня с пращене като разрязана диня и врагът издъхна задавен с кръв. Кевин го прескочи и застана до Мара.
Огледа се.
Откъм коридора шумовете на боя бяха затихнали. Тишината бе кънтящо странна. Кевин издиша, отпусна плувналия в кръв меч и погали косата на Мара с пръсти, които едва ли бяха по-малко кървави.
