— Лорд Камацу от Шинцаваи идва да се пазари с други, за да спечели колкото може предимство за лорд Кеда — отвърна Аракаси. — Двамата с лорд Занвай няма да постигнат нищо повече, освен да задържат партията си да не дезертира напълно в първите десет минути.
Мара огледа групата, търсеше познатото лице на Хокану. Само един войник носеше синьото на Шинцаваи и беше непознат, с високо перо на Боен водач. Явно на наследника на имението Шинцаваи не бяха разрешили да дойде, след като можеше да се изложи на риск. Мара изпита разочарование.
Когато влязоха двамата лордове с най-висш ранг, из залата се разнесе тихо бръмчене. Аксантукар, вече лорд на Оаксатукан, заслиза към стола си почти едновременно с Тасайо. Крачеха с високомерна осанка, сякаш бяха единствените важни особи в залата. Никой от двамата дори не погледна към главния си противник.
Скоро след като всеки кандидат се настани на стола си, няколко лордове станаха и се задвижиха, сякаш с намерение да поговорят било с Тасайо или с Аксантукар. Всеки се задържаше за миг, като че ли за да размени поздрав с избраната особа, след което се връщаше на стола си.
— Какво правят? — попита Кевин.
— Гласуват за поста Военачалник — обясни Аракаси. — С този акт всеки лорд потвърждава подкрепата си за кандидата, когото предпочита. Тези, които не са решили — той обхвана с широк жест залата, — наблюдават и избират.
Мара внимателно следеше разиграването на Великата игра.
— Ще отидеш ли при Оаксатукан? — тихо я попита Кевин.
— Още не.
Намръщена, Мара наблюдаваше съсредоточено реда на благородниците, които отиваха при лорда на Оаксатукан или при господаря на Минванаби.
След това изведнъж стана и заслиза по стъпалата. Прекоси долната площадка, сякаш се беше запътила към Тасайо. Из залата се разнесе шепот. Всички очи следяха крехката жена, докато изкачваше стъпалата към стола на Минванаби. Но тя рязко се обърна и с три къси крачки стигна до мястото на Хопара от Ксакатекас. Поговори кратко с него и се върна на мястото си.
— Какво беше това? — прошепна Кевин. — Би ли могло момчето да вземе поста?
— Маневра — отвърна Аракаси.
Няколко други лордове отидоха да поговорят с Хопара и скоро стана ясно, че няма да се обяви никой друг претендент. Кевин бързо пресметна наум и каза:
— Общо взето е наравно. Четвърт за Минванаби, четвърт за Оаксатукан, четвърт за Ксакатекас и четвърт още не решили.
Последва дълга тишина, през която никой не се движеше. Благородниците седяха на местата си в скъпите си одежди, оглеждаха залата и си говореха със съветниците и слугите си. От време на време някой ставаше и тръгваше към един от тримата претенденти.
— Чакай! — възкликна Кевин. — Онзи лорд с перата в прическата преди говори с Минванаби. Сега говори с Оаксатукан.
Мара кимна и каза:
— Да. Балансът се мени непрекъснато.
Следобедът се точеше бавно. Докато слънчевите лъчи се местеха по високия прозрачен купол, Висшият съвет продължаваше странния обичай, предопределящ върховенството между Управляващите лордове на империята. На два пъти Мара става, за да говори с лорд Ксакатекас, с което показа, че подкрепата й за младия мъж не е разколебана.
След това, вече по здрач, сякаш по някакъв невидим сигнал Мара и лорд Хопара станаха едновременно и отидоха пред стола на Аксантукар. Из залата се разнесе шум. Изведнъж други двайсетина благородници напуснаха местата си и тръгнаха надолу, за да застанат пред лорд Омечан.
Щом се върна на мястото си, Мара каза:
— Готово.
И погледна към Тасайо. Лордът на Минванаби й отвърна с такава чиста злост, че по кожата на варварина полазиха студени тръпки.
Атмосферата в залата изведнъж се промени от сдържано спокойствие в напрегнато очакване.
Тасайо се надигна. Голямата зала затихна, всеки лорд седеше неподвижно на мястото си. С глас, който отекна силно в настъпилата тишина, лордът на Минванаби заяви:
— Редно е да се изпрати послание до Небесната светлина, че един между нас е готов да носи бялото и златното, че той ще се издигне първи сред нас, за да гарантира процъфтяването на империята. Нека се знае, че името му е Аксантукар от Оаксатукан.
Сред събралото се в залата множество се надигнаха одобрителни възгласи, гръмко отекващ звук, който стигна до най-високите сводове на тавана. Кевин обаче забеляза, че половината лордове реагират без особен ентусиазъм, и попита Аракаси:
— Защо Минванаби се предаде?
Отвърна му Мара:
— Беше победен. Традиция е лордът най-близо до победителя да го провъзгласи пред императора.
Кевин се усмихна.
— Доста горчива хапка.
Господарката на Акома кимна замислено.
— Горчива, наистина. — Забеляза неудобството, изцедило последните сили на любимия й, и добави: — Още малко търпение. По традиция трябва да изчакаме Небесната светлина да ни прати признаването си на избора.
