Към подиума пристъпиха двама жреци, единият с червената боя и смъртната маска на Туракаму, а другият облечен в белия халат с цели ръкави на Джуран Справедливия. Всеки от двамата изпя монотонно благословията на своя бог. Не последваха жертвени дарове, нито някаква величествена церемония като тези, които бе провеждал Десио. Жрецът на Джуран запали свещ, в знак за постоянство, и я остави да гори в стойка, изплетена от тръстики, символизиращи крехкостта на смъртния пред неговия бог. Жрецът на Бога на смъртта не изпълни танц, нито надуваше свирки. Нито помоли своето божество да покаже благосклонност. Вместо това се изкачи по стъпалата на подиума и напомни хладно, че едно обещание за свещена жертва остава неизпълнено.
— Клетва, дадена над кръвта на дома Минванаби — напомни жрецът. — Фамилията Акома трябва да умре в името на Туракаму, с живота на хората на Минванаби като гаранция. Който приеме мантията на лорда, трябва да изпълни това задължение.
Тасайо отвърна:
— Признавам нашия дълг към Червения бог. Ръката ми на този меч го потвърждава.
Жрецът направи знак във въздуха.
— Туракаму гледа с благосклонна усмивка на твоето начинание… но ще подпечата твоята смърт и тази на наследниците ти, ако се провалиш. — Кости изпукаха и изпращяха, щом жрецът се завъртя и напусна подиума, а течението от преминаването му изгаси свещта на Справедливия бог.
Новият лорд на Минванаби седеше мълчаливо, безизразно, докато първият по старшинство, а след това вторият член на фамилията пристъпи напред, за да му се поклони и да му се обрече във вярност. Когато и последният васал потвърди верността си, Тасайо стана и извика на Ударния водач на пост до страничната врата:
— Повикай конкубинките ми.
Влязоха две жени, облечени пищно. Едната беше висока, стройна и русокоса, с леко дръпнати нефритенозелени очи, деликатно уголемени от грима. Другата, загърната в ефирна алена роба, имаше тъмна кожа и закръглена фигура. Макар и от различен тип, и двете притежаваха красота, която задържаше мъжките очи, и пристъпваха напред със ситни стъпки като момичетата, обучавани от детство да доставят наслада. И двете се поклониха изящно пред подиума, показвайки щедро стройни крака под късите роби и пищна гръд под широките ризи. Макар такива жени да се избираха между най-красивите в империята, санът и на двете не надвишаваше този на най-низшия слуга. Всички събрани в залата затихнаха от любопитство да видят какво ще поиска господарят от двете си куртизанки.
Двете жени паднаха на колене и опряха чела в пода.
— Погледнете ме — заповяда Тасайо.
Уплашени, но покорни във всичко, двете млади жени се подчиниха.
Новият господар на Минванаби ги изгледа безстрастно.
— Инкарна — обърна се към тъмнокожата. — Децата ти наблизо ли са?
Инкарна кимна и пребледня от страх. Беше родила две незаконни деца на своя господар, но издигането му в сан можеше да се окаже лошо за тях. Не беше необичайно мъж, стигнал до мантията на Управляващ господар, да убие такива деца, за да предотврати всякакви претенции към фамилията.
— Доведи ги — заповяда Тасайо.
В бадемовите очи на Инкарна замъждука светлина, навярно от бликнали сълзи. Въпреки това тя скочи и бързо излезе. Погледът на Тасайо се измести към русата жена, останала на колене пред подиума.
— Санджана, казала си на моя Първи съветник, че си с дете?
Санджана — беше стиснала длани — потрепери.
— Да, господарю.
Тасайо не каза нищо. Лицето и държането му не се промениха дори когато Инкарна се върна. Водеше за ръка малко момче с кестенявата коса на Тасайо и лицето на майка си; макар да не плачеше, личеше, че нервността на майка му го плаши. Конкубинката носеше на ръце второ дете, момиченце. Твърде малко, за да разбира какво става, то беше лапнало пръстите си и оглеждаше със светлокехлибарените си очи събраните в залата хора.
Тасайо огледа децата, както човек оглежда стока за дефекти. После, почти разсеяно, махна на Боен водач Ириланди, посочи Санджана и каза:
— Изведи тази жена. Искам да видя смъртта й.
Санджана притисна юмрук до устата си. Великолепните й нефритени очи се изпълниха със сълзи на ужас и самообладанието й измени. Неспособна да стане, тя остана разтреперана на колене. Двама воини я хванаха под мишниците. Задавените й хлипове отекнаха в стихналата зала, докато мъжете я повлякоха навън.
Останала сама пред подиума, Инкарна трепереше. Тасайо я изгледа без жалост или нежност и рече:
— Взимам тази жена за моя съпруга и обявявам тези деца… как се казват?
Инкарна примига, след което прошепна:
— Дасари и Илани, господарю.
— Дасари е мой наследник. — Гласът на Тасайо прокънтя над събраното множество и отекна от сводестия таван. — Илани е моята първа дъщеря.
Тишината се наруши от шумолене, щом всички в залата се поклониха на новата Господарка на Минванаби. Тасайо нареди на Инкомо:
