— Ела — каза на Кевин. — Да седнем под балдахина.
Лодките подминаха долната граница на Свещения град и зеленината на земеделските земи се показа по бреговете. Миризмата на тръстика се смеси е щедрия аромат на пролетна пръст и острото ухание на дървета нганги. Кулите на храмовете се смалиха и Мара задряма доволно, отпуснала глава на бедрото на Кевин.
Вик от брега я събуди:
— Акома!
На брега бяха вдигнати десетки палатки, цял военен лагер. На висок пилон вятърът развяваше зелено знаме със знака с птицата шатра. По знак на Мара кормчията промени курса към брега и докато стигнат до плитчините, хиляда войници на Акома вече чакаха да поздравят господарката си. Мара се удиви на броя им. Само преди няколко години, когато бе приела мантията на Управляваща господарка, бяха останали едва трийсет и седем души в зеленото на Акома…
Трима Ударни водачи посрещнаха носилката й и се поклониха, докато Кевин й помагаше да стъпи на твърдата земя.
— Добре дошла, лейди Мара!
Войниците извикаха в един глас от възторг, че виждат отново господарката си. Тримата офицери я придружиха през редиците им до командната шатра.
Там чакаше Кейоке, подпрян на патерицата си. Поклони се официално и каза:
— Лейди, сърцата ни са изпълнени с радост, че те виждаме.
Мара едва надви напиращите сълзи и отвърна:
— И моето сърце пее от радост, че те виждам, приятелю.
Кейоке се поклони и се отдръпна настрани, за да може тя да влезе и да се настани удобно на възглавниците, струпани върху дебелите килими. Кевин се смъкна на колене до нея и заразтрива леко гърба й със здравата си ръка.
Все още на поста си при входа, Кейоке видя спокойствието, заливащо лицето на господарката му. И както беше правил и в миналото за лорд Сезу, се обърна към външния свят, където Люджан се приближи с Аракаси, Ударен водач Кенджи и неколцината оцелели от нощта на кървавите мечове. Усмивка изви устните на стария воин и той вдигна ръка и ги спря.
— Командире — каза бившият командир, — ако ми позволиш дързостта. Има моменти, когато е най-добре да оставим проблемите да изчакат. Елате при господарката сутринта.
Люджан се поклони на опитния Кейоке и поведе хората си да пийнат по халба бира.
От прохладната шатра Кевин погледна питащо стария мъж, а той му кимна одобрително, след което дръпна връзките на платнищата на входа и ги остави да се спуснат. Извърна се към слънчевата светлина. Набръчканото му лице беше безизразно, но очите му таяха гордост за любимия на жената, която смяташе за дъщеря на своето сърце.
Пратеникът на Аракаси ясно бе дал да се разбере какво дължи домът Акома на храбростта на Кевин с меча. Кейоке примига бързо, щом помисли за отрязания си крак. Богове, колко омекваше на стари години. Никога не беше си и помислял, че ще дойде ден, когато ще е благодарен за нахалството на някакъв си червенокос варварски роб.
Вечерни сенки забулваха голямата зала на Минванаби в часа, когато лорд Тасайо се завърна. Облечен още в бронята, която носеше по пътя нагоре по реката, и с официалното копринено офицерско наметало, той прекрачи през широкия главен вход. Залата беше пълна. Всички членове на домакинството стояха подредени да го посрещнат, а зад тях — всеки втори братовчед и васал, който бе служил през годините на война и конфликт. Тасайо закрачи между стихналите им редици все едно беше съвсем сам. Едва когато стигна до подиума спря, обърна се и призна присъствието им.
Инкомо пристъпи напред да го поздрави.
— Сърцата на Минванаби са изпълнени с радост от завръщането на нашия господар.
Тасайо отвърна с рязко кимване. Връчи бойния си шлем на един слуга, който го пое и припряно се оттегли. Лордът на Минванаби, който никога не хабеше думи и време, изгледа равнодушно съветника си и попита:
— Готови ли са жреците?
Инкомо се поклони.
— Да, милорд.
Нови възглавници в жълто и оранжево красяха високия подиум, с постелка, съшита от кожи на саркат, и масичка, изработена от изкусно гравирани кости на харулт. Тасайо като че ли погледна новото обзавеждане съвсем бегло, но нито един детайл не му убягна. Доволен, че не е останало нищо от управлението на Десио, той седна и положи на коленете си оголеното стоманено лезвие на потомствения меч на Минванаби.
Последва пауза, през която Инкомо със закъснение осъзна, че от него се очаква да действа без повече знаци от господаря. Докато Десио бе настоявал за власт дори над най-нищожното действие, Тасайо очакваше да му служат. Първият съветник на Минванаби даде знак церемонията да започне.
